Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Смееше се, докато задаваше въпроса, а тонът му беше съвсем честен и откровен, но въпреки това думите се забиха в ума ми. „Ти не знаеше ли? Ти не знаеше ли?“
„Кадер е запланувал пътуването преди всичкото това време — помислих си — още първата вечер, когато се запознах с него.“ Спомних си съвършено ясно огромната задимена зала, където Слепите певци пееха за частната публика. Спомних си храната, която ядохме, изпушения чарас. Спомних си няколкото познати лица, които забелязах онази нощ. Дали всички те бяха замесени в мисията? Спомних си младия афганец, поздравил Кадербай с такова уважение, който се бе навел толкова ниско, че пистолетът, скрит в гънките на шала му, се показа.
Все още мислех за тази първа нощ, измъчван от въпроси, на които не можех да отговоря, когато двамата с Халед пресрещнахме голяма група хора, стотици, насядали на плочите в големия двор на джамията. Слепите певци завършиха песента и мъжете заръкопляскаха и завикаха: „Аллах! Аллах! Субхаан Аллах!“. Халед ни поведе през тълпата от мъже към една относително закътана ниша, в която седеше Кадер заедно с Назир и неколцина други.
Щом го погледнах в очите, Кадербай вдигна ръка и ме повика при себе си. Отидох при него, той стисна ръката ми и ме придърпа надолу. Няколко глави се извърнаха към нас. В сърцето ми се блъскаха противоположни чувства — страх, че толкова явно съм свързан с Кадер Хан, и прилив на гордост, че той е дръпнал мен от всички останали да седна до него.
— Колелото описа един пълен кръг — прошепна ми той на ухо, полагайки длан над лакътя ми. — Ние с теб се срещнахме при Слепите певци и сега пак ги слушаме, тъкмо когато започваме тази важна задача.
Той някак си ми четеше мислите и бях убеден, че това беше нарочно — че напълно осъзнава зашеметяващото въздействие на думите си. Изведнъж му се ядосах; озлобих се дори от допира на неговата ръка до моята.
— Ти ли уреди Слепите певци да дойдат тук? — попитах го, забол поглед пред себе си и с неприкрити остри като бръснач нотки в гласа. — Нали се сещаш, точно както си уредил всичко още на първата ни среща?
Не каза нито дума, докато най-сетне не се обърнах към него. Щом го погледнах от упор, усетих паренето на спонтанно напиращите ми сълзи. Стиснах зъби и се овладях. Горящите ми очи останаха сухи, но в мислите ми цареше смут. Мъжът с канелено кафявата кожа и подрязаната бяла брада беше използвал и манипулирал и мен, и всички останали свои познати; все едно бяхме негови оковани роби. Ала златистите му очи бяха пълни с толкова обич, че за мен тя беше всичко, за което винаги бях копнял в най-съкровените кътчета на сърцето си. Обичта в неговите кротко усмихнати и дълбоко разтревожени очи беше бащина обич, единствената бащина обич, която бях познал.
— От този миг нататък оставаш с нас — прошепна той, приковал очи в моите. — Не можеш да се върнеш в хотела. Полицията разполага с твое описание и ще продължи да те търси. Аз съм виновен за това и ти дължа извинение. Близък до нас човек ни е предал. Извадили сме добър, а той — лош късмет, че не ни хванаха. Той ще бъде наказан. Неговата грешка ни разкри кой е. Знаем кой е, знаем и как трябва да се постъпи с него. Но това ще изчака, докато се завърнем от мисията. Утре заминаваме за Кета. Известно време трябва да останем там. Когато му дойде времето, ще минем в Афганистан. От деня, в който прекосим границата, ще има обявена цена за главата ти. Руснаците плащат добре за залавянето на чужденци, помагащи на муджахидините. А приятелите ни тук, в Пакистан, са малко. Мисля, че трябва да ти намерим местни дрехи. Ще те облечем като млад мъж от моето село — пущун като мен. Да, с шапка, която ще прикрие бялата ти коса, и пату, шал, увит около гърдите и широките плещи. Може да те представяме за моя синеок син. Как ти се струва?
Как ми се струваше? Слепите певци прочистиха шумно гърла и събралите се музиканти подхванаха въведението към нова песен с жалния плач на хармониума и разпалващата кръвта страст на таблите. Гледах как дългите тънки пръсти на свирачите удрят и галят треперещите кожи на тарамбуките, и оставих мислите си да се зареят далеч от мен в хипнотичното трептене и течение на музиката. Собственото ми правителство в Австралия беше определило цена за главата ми като награда за информацията, улесняваща залавянето ми. А сега, на другия край на света, определяха нова цена за главата ми. И отново, докато безумната скръб и възторг на Слепите певци разтърсваше тълпата слушатели, отново, докато очите на тази тълпа сияеха в набожен екстаз, аз се предадох на съдбовния миг и почувствах как колелото завърта и мен, и целия ми живот.