Шантарам

В края на 1985 година, докато се подготвяхме в Кета за преминаване в Афганистан, Асматулла обаче се колебаеше дали да продължава участието си във войната. Толкова много зависеше от отрядите му, че когато оттегли войската си от активни действия и започна тайни мирни преговори с руснаците и тяхното афганско марионетно правителство в Кабул, цялата бойна съпротива в района на Кандарах рухна. Другите муджахидински отряди, които не бяха под негово ръководство, като хората на Кадер в планините северно от града, останаха на позициите си, но бяха изолирани, а всеки маршрут, по който доставките стигаха до тях, беше уязвим от руските нападения. Несигурността налагаше да изчакаме, докато Асматулла реши дали да продължи джихада, или да мине на вражеска страна и да подкрепи руснаците. Никой не можеше да предвиди накъде ще скочи.

Въпреки че не ни свърташе и бяхме изнервени от безконечното чакане, а тътрещите се дни преминаха в седмици, аз добре уплътнявах времето си. Упражнявах фрази на фарси, урду и пущу и дори прихванах няколко думи от таджикски и узбекски диалект. Яздех всеки ден. Никога не успях да се отърва от клоунското размахване на ръцете и краката, когато карах конете да спират, да тръгнат или завият в желаната от мен посока, но понякога все пак успявах да сляза от коня, вместо той да ме хвърли.

Всеки ден четях книги от странната еклектична сбирка, осигурена ми от Аюб Хан — пакистанец и единствения член на нашата група, роден в Кета. Тъй като прецениха, че ще е много опасно за мен да напускам убежището ни — една конеферма в покрайнините на града — Аюб ми носеше книги от градската библиотека. Тя разполагаше с неизвестни, очарователни писания на английски, наследство от времето на британското владичество. Името на града, Кета, произхождало от думата „куата“ — „крепост“ на пущу. Близостта до пътя към прохода Чаман за Афганистан и към прохода Болан за Индия бе осигурила политическото и икономическото значение на Кета за хилядолетия. Британците окупирали за пръв път старата крепост през 1840-та, но били принудени да я изоставят, след като епидемия във войската и яростната съпротива на афганците изтощили колониалните сили. Крепостта била окупирана наново през 1876 г. и този път се превърнала в първото дългосрочно британско завоевание до североизточната граница с Индия. Тук била създадена Имперската офицерска школа на Британска Индия, а зрелищният естествен амфитеатър на околните планини се превърнал в богат и преуспяващ търговски център. Катастрофално земетресение в последния майски ден на 1935 г. разрушило почти целия град и погубило двайсет хиляди души, но Кета бил построен отново и чистите широки булеварди и приятният климат го превръщат в един от най-популярните курорти за почивка в Северен Пакистан.