Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на сутринта Мариам му дала пояса и рекла:
— Иди на пазара и го продай за двайсет динара както преди!
Той отнесъл пояса на пазара и го продал за двайсет динара. Отбил се при шейха, върнал му осемдесетте дирхама, благодарил му за стореното добро, а търговецът на благовония му рекъл:
— Ти продаде ли неволницата, чедо?
— Как да продам душата на моето тяло! — възкликнал момъкът и му разказал всичко, което му се било случило.
А шейхът рекъл:
— За бога, чедо, ти ме зарадва! Нека винаги да ти е добре! Желая ти хаир и заради приятелството ми с баща ти!
Нур ад-Дин се сбогувал с шейха, отишъл на пазара, купил всичко, както правел обикновено, и се върнал при неволницата. Двамата яли, пили и се веселили.
Така се галили те един друг цяла година. Всяка вечер тя изплитала по един пояс и той го продавал за двайсет динара, двамата имали достатъчно да харчат за всичко, от което имали нужда, а остатъка той оставял при нея, за да ги имат за черни дни. След една година тя му рекла:
— Господарю Нур ад-Дин! Когато утре продадеш пояса, вземи за всичките пари коприна от шест цвята! Хрумна ми да ти изплета кърпа, която да носиш метната на рамо — на такава кърпа не са се радвали не само търговските, но и царските синове!
Нур ад-Дин продал пояса, купил цветна коприна, каквато му била поръчала Мариам, и й я донесъл. Седнала тя да му прави кърпа. Цяла седмица я работила, защото всяка вечер трябвало да плете и поредния пояс. Накрая я свършила, метнала я на рамото му и той се появил с нея на пазара. Търговци, купувачи и градски големци се спирали пред него, за да видят прекрасната изработка на тази кърпа.
Случило се една нощ, когато Нур ад-Дин спял, да се стресне посред нощ и видял неволницата си да плаче горчиво и да нарежда:
— Любима Мариам, какво ти е? Защо плачеш? — запитал той.
— Плача заради раздялата! — отговорила тя. — Сърцето ми я предусеща!
— Че кой може да ни раздели? Нали съм ти най-милото същество!
— Така е, ала щастието на един е яд за друг! Слушай колко хубаво го е казал поетът:
— Господарю Нур ад-Дин! — продължила тя. — Ако искаш да не се разделяме, пази се от един чужденец! Той е едноок с дясното око, куц с левия крак, с мръсно лице и сплъстена брада! Усетих, че е дошъл в този град! Мисля, че е дошъл единствено за да търси мене!
— Хубавице, ако взорът ми падне върху него, ще го убия! — рекъл Нур ад-Дин.
— Господарю! — възразила тя. — Не го убивай, не го заговаряй, не търгувай с него, нямай нищо общо с него, не го кани на гости! Моля Аллаха — стигат ми и досегашните злини и пакости, които ми е сторил!
Когато се съмнало, Нур ад-Дин взел пояса, отишъл на пазара и седнал при прага на един дюкян. Додрямало му се и той позадрямал. И докато спял, край него минал онзи чужденец заедно със седем души дружина. Зърнал той Нур ад-Дин. Лицето му било увито в онази кърпа, а той държал крайчеца й в ръката си. Приклекнал чужденецът, хванал другия край на кърпата и започнал да я разглежда. Нур ад-Дин се стреснал от сън и видял пред себе си чужденеца, описан от неволницата. Той му креснал високо, за да го изплаши, а чужденецът му рекъл: