Хиляда и една нощ. Том II

Нур ад-Дин скочил начаса, взел и претеглил хилядата динара, които бил оставил на съхранение при бащиния си приятел, и отвел неволницата в дома, който пак той му бил предоставил. Щом влязла и видяла колко са износени килимите, колко са груби и стари, тя възкликнала:

— Господарю, нима за мен няма при тебе покрив! Нима не заслужавам да ме отведеш в истинската си къща вместо тази, която ти е работна?

— За бога, хубавице, този дом не е мой! — казал Нур ад-Дин. — Той е собственост на един шейх от този град! Той ме настани в него! Знаеш, че не съм тукашен, че съм от Кайро!

— Господарю, и по-малка къща ни стига! Но иди и донеси нещо за ядене — печено месо, пиене, ядки, зеленчуци…

— Хубавице! — отговорил Нур ад-Дин. — Аз имах само онези хиляда динара, с които платих цената ти! Никакви други пари не ми останаха! Няколко дирхама имах — и тях похарчих вчера!

— А нямаш ли в този град приятел, от който да заемеш петдесет дирхама! Донеси ги и аз ще ти кажа какво ще правиш с тях!

— Нямам друг приятел освен продавача на благовония! — отговорил Нур ад-Дин, скочил начаса, отишъл при шейха и го поздравил, а той му отвърнал на поздрава и запитал:

— Чедо, какво купи днес за хилядата динара?

— Купих си една неволница! — отговорил Нур ад-Дин.

— Ти да не си луд да дадеш хиляда динара само за една неволница! — възкликнал шейхът. — Кълна се в брадата си, но каква по род е тази неволница?

— Тя е чуждоземка, чичо!

— Абе, чедо! — заговорил шейхът. — Чуждоземките в този град струват най-много двеста-триста динара! Тебе са те преметнали с тази чуждоземка! Ако пък толкова си я харесал, преспи тази нощ с нея, свърши си работата, пък на сутринта я изведи на пазара и я продай! Дори да загубиш двеста динара, сметни, че си ги изпуснал в морето или пък разбойници са ти ги взели насред път!

— Мъдро говориш, чичо! — рекъл Нур ад-Дин. — Но ти знаеш, че аз имах само хиляда динара, и с тях я купих! Дори дирхам нямам за харчлък! Стори ми добро, заеми ми петдесет дирхама до утре, пък когато я продам, ще ти ги върна от печалбата!

— Дадено, чедо! — казал шейхът. — Ще ти дам! — отброил му петдесет дирхама и добавил: — Ех, сине, млад си още, а и неволницата ти сигурно е хубава! Може пък сърцето ти да се привърже към нея, да не ти е леко да я продадеш! Нищо да нямаш — пак ще трябва да харчиш! Ще похарчиш тези петдесет дирхама, ще дойдеш пак, аз пак ще ти заема, после пак и пак — до десет пъти! Но дойдеш ли единайсети път, ти ще изгубиш обичта ми, както си изгубил бащината!

Дал му шейхът петдесет дирхама. Взел ги Нур ад-Дин, върнал се при неволницата, която му рекла:

— Господарю, иди начаса на пазара и ми донеси коприна в пет цвята за двайсет дирхама, а за останалите трийсет купи месо, хляб, пиене, плодове и благовония!

Нур ад-Дин купил всичко, което му поискала неволницата. Тя запретнала ръкави, сготвила много вкусно ястие, наредила трапезата, двамата яли до насита, после тя сложила виното, пийнал той, пийнала и тя с него, тя непрекъснато му наливала и го галела, докато той се напил и заспал. Тогава тя станала, измъкнала от бохчата си торбичка, извадила от торбичката две куки за плетене, седнала и заплела, а като свършила, извезала прекрасен пояс. Излъскала го, почистила го, той станал гладък като тъкан плат, и го сложила под възглавницата. После се съблякла, легнала до Нур ад-Дин и го притиснала към гърдите си. Стреснал се той от сън и усетил до себе си девойка като чисто сребро, по-нежна от коприна, по-свежа от нощ, по-привлекателна от всяка наука, по-прекрасна от утринна розовина, снага източена, гръд изпъчена, корем вдига се и спада, пъп дълбок по него бяга, хълбоци — възглавници, пълнени с паунов пух, а между тях — нещо, което езикът е безсилен да опише и думите се объркват, щом го споменат. Обърнал се Нур ад-Дин към неволницата, притиснал я към гърдите си, засмукал устните й, проврял езика си между тях, залепил се за тялото й и усетил, че е перла още неразтваряна, от друг ездач кобила необяздена и невъзкачвана, отнел моминството й и усетил безкрайна сладост. Между двамата пламнала вечна и неотделима любов. Дълго я галил той, целувал страните й, обръщал я ту по гръб, ту по корем като песъчинка в морска вълна, черпил с пълни шепи от сладостите й, неведнъж късал цветето й, с копието си прониквал в пещерата й, докато в страст прегръщал снагата й, близал с устни голото й тяло, в него тялото си облекчавал, после пак се възпламенявал, хващал я за раменете, хапел я по бузите, милвал я по гърдите, а тя под него се раздвижвала по египетски, закачала го по йеменски, въздишала по етиопски, отпущала се по индийски, стенела от страст нубийска, възбуждала се по селяшки, галела го думиятски, горещината й била саидска, а облекчението — александрийско. Неволницата била събрала у себе си целия този грозд. После двамата спали до сутринта сладко и безметежно…