История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
В онова време на напрежение и депресия стимулираща роля изиграва ме-морандумът на лорд Чъруел (личен съветник на Чърчил по научните въпроси, известен преди това като професор Ф. А. Линдеман) от края на март. Той вдъхва увереност на Чърчил след опустошителното нападение на завода на „Рено“ в Биянкур, близо до Париж, в началото на март, когато от 235-те участ-вали бомбардировача е загубен само един. Тогава за първи път за ориентиране масово се използва радиоустройството „Джий“. През същия месец е извършена и „успешна“ атака срещу град Любек на брега на Балтийско море, по време на която гъсто населеният му център е опустошен със запалителни бомби, а през април са извършени четири подобни нападения над Росток. (Повечето разрушени сгради са великолепните стари къщи в центровете на тези исторически ханзейски градове вместо намиращите се наблизо заводи.) Заводите са извън обсега на радиоустройствата, но намирането им не е трудно. Фактът, че 40 % от снабдените с това устройство бомбардировачи намират обектите си, в случая не е от особено значение. Загубите на британската бомбардировъчна авиация над Любек обаче са тежки, а осемте въздушни на-падения, извършени срещу Есен през тези два месеца, се натъкват на още по-силна отбрана и по-неблагоприятни атмосферни условия и са много по-не-ефективни.
Германците бързо организират противовъздушната си отбрана с помощта на радарна система, която насочва огъня на зенитната артилерия и прожекторите и действащите през нощта изтребители. В началото на 1942 г. нощните изтребители свалят само 1 % от бомбардировачите, но през лятото те са вече 3,5 % въпреки увеличеното използване на различни начини за заблуждаване на противовъздушната отбрана.
Планирането на тези операции се основава на убеждението, че противниковите ВВС могат успешно да бъдат избегнати през нощта. Това е главната заблуда на командването на бомбардировъчната авиация и щаба на Кралските ВВС. Те не се съобразяват с основната поука, извлечена от вече събрания опит, че един бомбардировач независимо колко добре е защитен — а по онова време бомбардировачите на Кралските ВВС нямат добра защита, — е уязвим от самолетите, създадени специално за неговото унищожаване. Тактиката за избягване на противниковите самолети чрез сложно маневриране и с помощта на разни технически приспособления, създадени за улеснение на бомбар-дировачите, не може за дълго време да ги скрие и предпази от непрекъснато разрастващата се германска противовъздушна отбрана, в случай че британ-ските ВВС не успеят да установят господство във въздуха.
Предвестници на тази бъдеща цел са т.нар. операции „Циркус“, която започват в началото на 1941 и продължават през 1942 г. Това са прониквания на взаимодействащи бомбардировачи и изтребители в крайбрежните райони на континента през деня с цел да накарат самолетите на Луфтвафе да излетят, зада бъдат сваляни от изтребителите „Спитфайър“. Тези операции имат известен успех, но той е ограничен от сравнително неголемия обсег на британските изтребители. Когато операциите през деня започват да се извършват навътре в континента, там, където съпротивата е силна, загубите са големи дори когато на въоръжение е въведен великолепният британски бомбардировач „Ланкастър“. Главният ефект от операциите „Циркус“ е, че независимо от загубите слагат началото на борбата за установяване на съюзническо господство във въздуха по протежение на северното крайбрежие на Франция, което е важно за целите на последвалото по-късно нахлуване.
През 1942 г. главното нововъведение са много прокламираните въздушни нападения с участието на 1000 самолета. Чрез тях маршалът от авиацията Харис се опитва да намали загубите и да постигне по-голям ефект посредством съсредоточаване на голям брой бомбардировачи на едно място. Въпреки че през май 1942 г. командването на бомбардировъчната авиация разполага само с 416 самолета на предната линия, през нощта на 30 май чрез използването на самолетите от втората линия и на ескадрили за обучаване на нови екипажи Харис успява да изпрати срещу Кьолн 1046 бомбардировача. При тази атака са унищожени 600 акра площ от града — много повече, отколкото при 1346-те полета срещу Кьолн през предишните девет месеца. Цената е загубата на 40 бомбардировача (3,8 %). На 1 юни всичките 956 самолета, с които разполага командването на бомбардировъчната авиация, са използвани срещу по-трудния за нападение Есен, но облачността и лятната мараня спасяват града от сериозни разрушения. Загубени са 31 самолета (3,2 %). След това специалната част от 1000 бомбардировача е разформирована, но Харис продължава да планира подобни нападения и на 26 юни общо 904 бомбардировача, включително 102 на командването на крайбрежната авиация, атакуват голямото пристанище на Бремен и завода за производство на самолетите „Фоке-Вулф“. Този път над града има гъста облачност и нанесените поражения са сравнително слаби, докато загубите на бомбардировачите възлизат на 5 %, повечето от които са дадени от ескадрилите за обучаване на нови екипажи. От този момент до 1944 г. не се извършват нападения с по 1000 бомбардировача.