История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Другото схващане отпреди войната е, че въздушните бомбардировки трябва да се извършват през деня и да са насочени срещу конкретни военни и икономически цели, тъй като всяка друга форма на бомбардировки ще бъде „непродуктивна“. Тренчард набляга на моралния ефект от бомбардировките върху цивилното население. Това става причина за започване и на нощни тренировъчни полети, но по принцип в щаба на ВВС има тенденция да се подценяват оперативните трудности.
Като се имат предвид постоянството и упоритостта, с които се пропагандира концепцията за стратегическите бомбардировки в годините между двете войни, бъдещите историци са озадачени от факта, че когато през 1939 г. избухва войната, Кралските ВВС не разполагат с подходяща стратегическа бомбардировъчна авиация. Това се дължи не изцяло на икономията на сред-ства, която преобладава през 20-те и в началото на 30-те години на миналия век, но и на разногласията в самите ВВС относно това, какви сили и какви самолети са нужни за целта. Дори когато след 1933 г. започват да се подменят остарелите двуплощници, все още има прекалено много леки бомбардировачи, безполезни за стратегическите бомбардировки, а повечето от новите видове — „Уитни“, „Хемпдън“, „Уелингтън“ — не отговорят дори на стандартните изисквания за този период. През 1939 г. от наличните 17 ескадрили тежки бомбардировачи само 6, които разполагат с бомбардировача „Уелингтън“, са сравнително ефективни. Освен това бомбардировъчната авиация страда от недостиг на добре обучени екипажи, което се дължи до голяма степен на твърде дългото придържане към производството на двуместни леки бомбардировачи, както и на липсата на пособия за навигация и за по-прецизно насочване на бомбите.
Тренчард, който в края на 1929 г. се пенсионира като началник-щаб на ВВС, но става член на Камарата на лордовете в парламента, продължава и през следващото десетилетие да оказва голямо влияние в Кралските ВВС чрез учениците си. Всички те продължават да отдават приоритетно значение на бомбардировачите дълго време след като става известно, че Луфтвафе вече има голямо превъзходство. Планът на щаба на ВВС „Проект Л“, подготвен в началото на 1938 г., поставя за цел до пролетта на 1940 г. да бъдат сформирани 73 ескадрили бомбардировачи и 38 ескадрили изтребители — съотношение приблизително 2 : 1 (а по действителен брой на самолетите дори и по-голямо). След Мюнхенската криза през 1938 г. щабът на ВВС приема нов „Проект М“, в който е предвидено увеличение на бомбардировачите до 85 ескадрили, а на изтребителите до 50 — така съотношението става 5 : 3 в полза на бомбардировачите.
Тренчард е критично настроен към това променено съотношение и следващата пролет пледира в Камарата на лордовете съотношението в полза на бомбардировачите да си остане 2 : 1 като най-добър начин за противодействие на Луфтвафе. Тези надежди обаче са напълно илюзорни, понеже германските бомбардировачи вече са почти два пъти повече от британските, като се има предвид, че за увеличаването на бомбардировъчната авиация е нужно два пъти по-дълго време, отколкото за изтребителната.
За щастие в щаба на ВВС започва да се оформя по-реалистично отношение към проблема. Министърът на координацията на отбраната сър Томас Инскип изразява своите съмнения, като твърди, че ще е по-добре германската бомбардировъчна авиация да бъде унищожена над Англия, отколкото да бъде бомбардирана в нейните летища и заводи. След това в началото на 1939 г. вицемаршалът от авиацията Ричард Пек, който през 20-те години оглавява отдела за планиране и формулира много от доводите на Тренчард пред пра-вителството в полза на бомбардировачите, е извикан от Индия. Там в продължение на три години той е висш офицер от щаба на ВВС, а по-късно е назначен за директор по планирането на операциите. Както повечето от по-младите офицери той променя възгледите си в съответствие с променилата се ситуация и скоро след избухването на войната успява да убеди началник-щаба на ВВС сър Сирил Нюуол, че е жизненоважно да бъде увеличен броят на изтребителите. Аргументите му са подсилени от факта, че перспективите за по-голяма ефективност на противовъздушната отбрана са подобрени от разработването на радара за ранно откриване на вражеската авиация, а същои от създадените нови, по-бързи изтребители „Хърикейн“ и „Спитфайър“. По тези причини през октомври е наредено за защитата на Великобритания да бъдат сформирани още 18 ескадрили изтребители. Решението, към чието прак-тическо изпълнение се пристъпва незабавно, се оказва от жизнено значение за изхода на битката за Великобритания година по-късно в периода юли-сеп-тември 1940 г. Без него противовъздушната отбрана на Великобритания едва ли би устояла на масираните и чести атаки на Луфтвафе.