История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Благодарение на впечатлението, което правят на обществеността, тези масирани бомбардировки наистина помагат на Харис в борбата му да се даде приоритет на бомбардировъчната авиация и да получи разрешение за увели-чаването й на 50 действащи ескадрили. Той е улеснен и от създаването на специалната военновъздушна част „Патфайндър“74 през август 1942 г., както и от новите навигационни уреди „Обой“ и „H2S“ съответно през декември и януари.
В ретроспекция ще видим, че ефектът от британските бомбардировки е много преувеличаван и загубите на германската индустрия не са толкова големи, като се има предвид, че през 1942 г. оръжейното произведство на Германия нараства с около 50 %. Петролните рафинерии, които са най-слабото място на Германия, остават почти незасегнати, а производството и на самолети нараства с бързи темпове. През тази година изтребителната авиация на Луфтвафе за действие през деня застрашително нараства от 292 на 453 самолета, а нощните изтребители — от 162 на 349. За сравнение британските загуби на бомбардировачи достигат през 1942 г. общо 1404 самолета.
На конференцията в Касабланка през януари 1943 г. на стратегическите бомбардировки е отредена спомагателна роля, предшестваща нахлуването по суша. Съюзническите ВВС получават заповед „да унищожават и да раз-стройват непрекъснато германските въоръжени сили, вражеската идустриална и икономическа система, както и да разколебават бойния дух на германския народ до степен, която фатално да отслаби способността му за въоръжена съпротива“. Подобна постановка устройва маршала от авиация Харис, който набляга на втората част от заповедта, както и командващия 8-о американско военновъздушно бомбардировъчно съединение генерал-лейтенант Икър, който поставя ударението върху първата й част. Директивата на конференцията от Касабланка посочва в каква последователност са приоритетните обекти, но тя предоставя на командващите съюзническите бомбардировъчни сили правото на тактически избор. Въпреки че британците извършват бомбардировките си през нощта, а американците — през деня, между тях няма никакво взаимодействие освен в най-общ смисъл.
На конферендията във Вашингтон през май 1943 г. обаче е изтъкната необходимостта от по-тясно взаимодействие между двете съединения (в ин-терес на истината между тях често има такова), като същевременно е посочена и вече станалата очевидна опасност и за двете сили от германските изтребители. Така че сега като първостепенна задача и на двете съюзнически бомбардировъчни сили е посочено унищожаването на Луфтвафе и на гер-манската самолетна индустрия, за да може да се премине към нападения и срещу други източници на противниковия военен потенциал. С течение на времето тази цел придобива първостепенна важност както за британската, така и за американската бомбардировъчна авиация. Независимо от това твърде общият текст на директивата от конференцията във Вашингтон дава достатъчно възможности на Харис да продължи безогледните бомбардировки над германските градове и да не се съобразява с реалността. А тя е, че бъдещето на бомбардировачите и на операция „Овърлорд“ зависят от унищожаването на Луфтвафе, чиято мощ в периода между януари и август 1943 г. е удвоена. Големите успехи на британската бомбардировъчна авиация при нападенията над Рур и Хамбург обаче като че ли спомагат да не се види ясно тази опасност.
Въпреки че бомбардировъчната част „Патфайндър“ постепенно започва да се изгражда и вече се използват навигационните уреди „Обой“ и „H2S“, първите месеци на 1943 г. са сравнително спокоен период за британската бом-бардировъчна авиация в сравнение с 1942 г. Това дава възможност на екипа-жите да отстранят някои недостатъци в новото оборудване и да привикнат с по-новите бомбардировачи „Ланкастър“ и „Москито“, които все повече изместват старите модели. Броят на действащите бомбардировачи нараства от 515 през януари 1943 на 947 през март 1944 г. (Проблемът с подготовката на екипажите е решен чрез увеличаване на центровете за обучение в рамките на Британската общност, особено в Канада, и с премахване на поста втори пилот през 1942 г.)
74
Намираща пътя до целта (англ.) — бел. прев.