История на Втората световна война

Първите американски въздушни нападения през 1942 г. са твърде ограничени, за да могат да представят ясни доказателства, но когато през 1943 г. започват по-масираните атаки и атаките на по-големи разстояния, загубите бързо нарастват. При атаката над Бремен на 17 април от участвалите общо 115 бомбардировача са свалени 16, а 44 са повредени. При нападението срещу Кил на 13 юни от 66 бомбардировача В-17 „Сюпърфортрис“ са свалени 22, а в една бомбардировка на Хановер през юли от 92 самолета са свалени 24, срещу Берлин на 28 юли от общо 120 са загубени 22 самолета. Американците се опитват да използват за ескорт изтребители „Тъндърболт“, снабдени с допълнителни резервоари за гориво, но обсегът им е недостатъчен и през есента, когато фабриката за сачмени лагери при Швайнфурт, източно от Фран-кфурт, е подложена на поредица от бомбардировки, нуждата от по-ефикасен ескорт става все по-очевидна.

В това нападение с катастрофални последици, извършено на 14 октомври, участват 291 „летящи крепости“, придружавани от силен ескорт изтребители „Тъндърболт“, които обаче не могат да продължат по-нататък от района на Аахен и когато се оттеглят, бомбардировачите В-17 са атакувани от следващи една след друга вълни германски изтребители през целия път до целта и обратно до брега на Ламанша. Докато американските бомбардировачи се завърнат в базите, са свалени 60, а 138 са повредени. Това е кулминацията на една ужасна седмица, в която американското 8-о въздушно съединение губи 148 бомбардировача заедно с екипажите при четири опита да проникне през германската противовъздушна отбрана отвъд обсега на ескортиращите изтребители. Подобни изключително големи загуби не могат да продължават и ръководителите на американските ВВС са принудени да признаят необходимостта от ескортиращи изтребители, които имат достатъчно голям обсег на действие. До този момент на подобна нужда или не се обръщаше достатъчно внимание, или удовлетворяването й се смяташе за невъзможно.

За щастие решението е намерено в лицето на произвеждания от северно-американската компания изтребител „Мустанг“. Британците правят поръчка за него още през 1940 г., но американците я отхвърлят. Самолетът подобрен значително след монтирането на британските двигатели „Ролс-Ройс Мерлин“. С изпитания през есента на 1942 г. двигател „Пакард-Мерлин“ изтребителят Р-51B „Мустанг“ става по-бърз на всякакви височини и по-маневрен от всички германски изтребители. Снабден с резервоари за гориво за дълги разстояния, той има обхват почти 2400 км и може да осигурява ескорт на бомбардировачи на разстояние повече от 1000 км от базата, т.е. до източната граница на Германия. След катастрофалните последици от нападението при Швайнфурт се пристъпва към ускорено изпълнение на програмата за неговото производство и първите самолети са въведени на въоръжение в 8-о американско въздушно съединение през декември 1943 г. До края на войната през май 1945 г. са произведени общо 14 000 изтребителя „Мустанг“.