История на Втората световна война

Този по-реалистичен подход става причина правителството и щабът на кралските ВВС, макар и неохотно, да се съгласят, че с оглед на обстоятел-ствата през 1939 г. за Великобритания може би ще е по-разумно да не пред-приема стратегически бомбардировки първа, ако германците също се въздържат от тях, поне докато нейната бомбардировъчна авиация не стане много по-силна, а изтребителната й авиация не достигне по-приемлива численост.

За абсурдността на ситуацията и лишените от реализъм планове на щаба на ВВС говори най-добре следният коментар: „От 1918 г. нататък стратегията им се основаваше на концепцията, че следващата война не може да бъде спечелена без стратегическо бомбардиране, обаче когато тя избухна, командването на бомбардировъчната авиация не беше в състояние да направи нещо по-съществено, освен да нанесе незначителни загуби на противника“73. Поради посочените по-горе причини по време на войната в Полша и последвалия период на т.нар. Странна война Кралските ВВС се въздържат да предприемат нещо повече от съвсем ограничени действия, които се изразяват в хвърляне на пропагандни листовки над Германия и откъслечни атаки срещу военноморски обекти. Освен това французите, които още повече се страхуват, че могат да бъдат подложени на ответни бомбардировки, се противопоставят на възможността командването на бомбардировъчната авиация да действа от бази на френска територия. Самите те подобно на германците са на мнение, че бомбардировачите имат само тактическа стойност при взаимодействие със сухопътните сили. За разлика от британците германците продължават да бъдат убедени, че бомбардировките, извършвани от техните бомбардировачи „Гота“ през Първата световна война, са били пълен провал във всяко отношение, и затова изключват концепцията за стратегическото бомбардиране от плановете си. Въпреки че щабът на британските Кралски ВВС има планове за въздушни нападения срещу германски индустриални обекти в Рур, не е разрешено те да бъдат осъществени на практика. Това може би не е толкова лошо, като се има предвид, че нападенията щяха да бъдат извършени от бомбардировачите през деня, а те са твърде бавни и беззащитни. Главният маршал от авиацията сър Едгар Лъдлоу-Хюит, командващ бомбардировъчната авиация на Кралските ВВС, е на мнение, че подобни операции биха могли да имат само ограничени резултати, чиято стойност би била твърде съмнителна. През декември 1939 г. бомбардировачите „Уелингтън“ на командването на британската бомбар-дировъчна авиация понасят тежки загуби от германски изтребители при на-паденията през деня срещу военноморски обекти, без да успеят да постигнат ефикасни резултати. Германските изтребители са направлявани с примитивен радар. За разлика от „Уелингтън“ бомбардировачите „Уитли“, които се използват за хвърляне на позиви през нощта, изобщо не понасят загуби по време на извършваните от тях операции между средата на ноември и средата на март. Последицата от този експеримент е, че след април 1940 г. британските бомбардировачи извършват нападения само през нощта. Това показва колко наивно е било схващането на щаба на ВВС отпреди войната, че бом-бардировките през деня са възможни, без да се понасят тежки загуби.