История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Като цяло обаче са нанесени ужасяващи разрушения на града, а въпреки че загубите на британската бомбардировъчна авиация нарастват с всяко следващо нападение, те са средно само 2,8 %. Освен това в разгара на битката за Хамбург в периода между 25 и 30 юли британците нанасят сериозни поражения на Ремшед и заводите „Круп“ в Есен. През следващите месеци те бомбардират също градовете Манхайм, Франкфурт, Хановер и Касел и им нанасят големи щети. В нощта на 17 август британските бомбардировачи извършват също прочутото си нападение на изследователската и експериментална германска база за т.нар. летящи бомби („Фау 1“ и „Фау 2“) в Пенемюнде на брега на Балтийско море. В това нападение участват 597 четиримоторно бомбардировача, от които 40 са свалени, а други 32 са повредени, докато резултатът не е толкова голям, колкото Лондон очаква.
Нападенията срещу Берлин през този период имат още по-малък ефект поради лошото време и невъзможността да се използва системата „Обой“ на такова голямо разстояние, а голямата площ на града намалява ползата от устройството „H2S“. Освен това германските нощни изтребители разполагат с достатъчно време да атакуват британските бомбардировачи при дългия им полет до германската столица — разстоянието до целта и обратно е 1850 км, — при което те са насочвани от германските радарни станции. Те успяват да противодействат на британското устройство за отвличане на вниманието „Уиндоу“ дотолкова, че могат да засичат основния поток атакуващи самолети, но не и отделните бомбардировачи. От общо 123 свалени бомбардировача в трите нападения срещу Берлин около 80 се падат на нощните изтребители. Това е генерална репетиция за наближаващата битка за Берлин.
Тази битка, която продължава от ноември 1943 до март 1944 г., се ползва с подкрепата на Чърчил, тъй като от бомбардировките на Берлин е доволен Сталин. Тя включва 16 големи атаки срещу германската столица, а останалите 12 големи обекта за нападение са Щутгарт, Франкфурт и Лайпциг. Извършени са общо над 20 000 полета.
Резултатът от тази офанзива е различен от това, което предрича командващият британската бомбардировъчна авиация Харис. Нито Германия, нито Берлин са принудени да паднат на колене, а британските загуби са толкова много, че акцията трябва да бъде прекратена. Загубите нарастват на 5,2 %, а нанесените от бомбардировките щети не могат да се сравняват с щетите срещу Хамбург или Есен. Бойният дух на британската бомбардировъчна авиация е разколебан, което не е за учудване, след като са свалени 1047 самолета, а други 1682 са повредени. От решаващо значение е присъствието или липсата на германски нощни изтребители. Когато на 7 октомври например те тръгват в погрешна посока, за да пресрещнат въздушното нападение срещу Мюнхен, британската бомбардировъчна авиация губи само 1,2 % от участва-лите самолети. Обикновено нощните изтребители бързо се появяват на сцената и са много активни, като постепенно принуждават командването на бри-танската бомбардировъчна авиация да премести обектите за нападение по на юг и да използва още по-голяма част от силите си за нападения, отвличащи вниманието на противника. Кулминацията е катастрофално завършилото на-падение срещу Нюрнберг на 30 март 1944 г., когато от общо 795 бомбарди-ровача са свалени 94, а 71 са повредени.
Опозицията срещу стратегията на Харис нараства и командването на Крал-ските ВВС е принудено да признае, че политиката на селективно бомбардиране, т.е. нападения срещу подбрани индустриални обекти, като петролни рафинерии, заводи за производство на самолети и др. под., съответства по-добре на концепцията от Касабланка. Според нея нахлуването по суша в Се-верна Европа е наложително, но не може да бъде предприето, докато не бъде постигнато превъзходство във въздуха.
Със засилването на германската противовъздушна отбрана и увеличаването на германското производство на самолети възгледите на Харис са подложени на все по-голямо съмнение. Неговата основна цел е да накара американците да се присъединят в атаките срещу Берлин, което за тях е невъзможно през нощта, защото не са обучени за такива действия, а в края на 1943 г. подобни атаки през деня са равносилни на самоубийство. В началото на 1944 г. командването на британските Кралски ВВС отхвърля твърденията на Харис, че до април той ще бъде в състояние да постави Германия на колене само с бомбардировачите „Ланкастър“, и настоява за селективни атаки срещу германски индустриални обекти, като завода за сачмени лагери в Швайнфурт.
Нападението на 25 февруари срещу този обект, с което Харис неохотно се съгласява, е може би първият пример за т.нар. комбинирана бомбардировъчна офанзива. Така опасността както за цялата бомбардировъчна офанзива, така и за перспективите пред планираната операция „Овърлорд“, т.е. непрекъснато увеличаващият се брой на самолетите на Луфтвафе, става причина за пораже-нието на идеите на Харис. Неуспехът на битката за Берлин утвърждава още повече тази тенденция. Харис сам открито признава поражението си, когато през април настоява бомбардировачите му да бъдат подкрепяни от нощни из-требители. Междувременно американците вече използват изтребители с дале-чен обсег за ескорт при операциите на бомбардировачите си през деня.