История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
От юли нататък плановете на щаба на ВВС за бомбардировки на перолни обекти в Германия са отложени поради надвисналата заплаха от въздушни нападения на Луфтвафе срещу Англия, а по време на битката за Великобритания на командването на бомбардировъчната авиация е наредено да нанася удари върху вражески пристанища, кораби и струпвания на баржи, а също и срещу заводи за самолети и самолетни двигатели, за да бъдат забавени и отслабени възможностите на Германия за нахлуване в Англия.
Междувременно бомбардирането на Ротердам от германците на 14 май и последвалите бомбардировки срещу други градове започват да променят мне-нията във Великобритания и да намаляват съпротивата срещу въздушните на-падения над най-различни противникови обекти. Тази промяна в схващанията до голяма степен е повлияна и от хвърлените по погрешка бомби над Лондон на 24 август. Тези случаи обаче не са изтълкувани правилно, макар това да е съвсем естествено, защото Луфтвафе продължава да действа съгласно запове-дите. Те го задължават да се придържа към старите, съществуващи от дълго време правила за бомбардировките, а няколкото изключения се дължат на грешки в навигацията. Но те засилват желанието за безразборни ответни удари срещу германските градове. Осъзнаването на факта, че сега бомбардировъчната авиация е единственото нападателно оръжие на Великобритания, още повече засилва това желание. То проличава най-вече в отношението на Чърчил.
Промяната на становището на щаба на кралските ВВС обаче се дължи преди всичко на оперативни фактори. Отстъплението му както пред оперативните реалности, така и пред натиска, оказван от Чърчил, личи в директивата му от 30 октомври 1940 г. за атакуване на петролни обекти в ясни нощи, а на германските градове — в останалите. Вече съвсем ясно личи, че щабът е възприел идеята за безразборното, или „широкомащабното“, бомбардиране.
Тук обаче сме свидетели на прекален оптимизъм. Еднакво глупаво е да се смята, че бомбардировъчната авиация би могла да поразява с нужната точност малките германски петролни рафинерии с оскъдните средства, с които разполага през 1940 г., както и да се хранят надежди, че духът на германците може да бъде сломен и доверието в нацисткия режим — подкопано от бомбар-дировките на германските градове.
Постепенното събиране на фактически доказателства за ефекта от определени бомбардировки принуждава щаба на кралските ВВС да признае неефек-тивността му. Дори през април 1941 г. теоретично допустимата средна грешка при хвърлянето на бомбите е около 1000 м, което означава, че в повечето случай малките петролни рафинерии биха останали незасегнати от бомбар-дировките. Спорът за стратегическите бомбардировки обаче е приключен от необходимостта силите на бомбардировъчната авиация да бъдат хвърлени срещу германските военноморски бази и подводници по време на критичния период на битката за Атлантика през 1941 г. Нежеланието на командването на бомбардировъчната авиация да помогне в тази морска криза е признак за късогледство и доктринерско упорство.
Отстъпвайки малко по малко от първоначалните си позиции, след юли 1941 г. командването на бомбардировъчната авиация прави опити за нанасяне на удари срещу „полупрецизирани“ цели, като германската жп система. Те на свой ред са заменени с големи индустриални райони, когато времето не е ясно. Но дори тази модифицирана идея се оказва твърде безполезна на практика. В доклада на Бът от август 1941 г., изготвен след внимателно проучване на проблема, се посочва, че при бомбардировките над Рур само една десета от бомбардировачите едва успяват да се приближат на 8 км от определените обекти, камо ли до теоретичните 1000 м. Става съвсем ясно, че основният проблем на британската бомбардировъчна авиация е навигаторското умение. Трудности от оперативен характер, както и външният натиск принуждават в края на краищата щаба на Кралските ВВС да разбере, че „единственият обект, на който при нощните полети могат да бъдат нанесени значителни щети, е един цял германски град“.
След като неточността на британската бомбардировъчна авиация става все по-очевидна, в щаба на ВВС поставят ударението върху сломяването на духа на германското население, т.е. върху тероризирането му. Прекършването на волята на вражеския народ да се бие става също толкова важно, колкото и унищожаването на противниковите средства за водене на война.