История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Чърчил все по-често критикува оптимистичната прогноза на щаба на Крал-ските ВВС, особено неговия план от 2 септември, да разгроми Германия с увеличаване на бомбардировъчната авиация до 4000 бомбардировача, както и увереността му, че тази цел може да бъде постигната в шестмесечен срок Впечатлен от доклада на Бът и др., той изтъква, че с подобряването на точност-та на бомбардировките може да се увеличи до четири пъти техният ефект, и то по много по-икономичен начин. Той е скептичен и по отношение на опти-мизма на щаба на ВВС за възможността да се повлияе чрез стратегическите бомбардировки върху бойния дух на германците и върху отбраната им, зая-вявайки следното на тогавашния началник-щаб сър Чарлс Портал: „Много спорно е дали бомбардировките сами могат да бъдат решаващ фактор в се-гашната война. Напротив, това, което научихме от началото на войната, по-казва, че ефектът им, както физически, така и от гледна точка на бойния дух на населението, е силно преувеличен“.
Той правилно подчертава, че „има голяма вероятност“ германската отбрана да се подобри.
В свой меморандум до Портал Чърчил пророчески отбелязва, че „картината би била различна, ако военновъздушните сили на противника бъдат намалени до такава степен, че да позволят масирани прецизни бомбардировки на фабрики през деня“. Този курс намира практическо приложение през 1944 г., но не и преди това, а по-късно към него се ориентират и американците.
Опасенията и предупреждението на Чърчил за укрепването и подобряванетона германската противовъздушна отбрана скоро се сбъдват. През ноември бом-бардировъчната авиация понася тежки загуби, особено при нападението над различни обекти на 7 ноември, в което участват 400 бомбардировача. Тогава 12,5% от 169-те бомбардировача, изпратени да бомбардират Берлин, не се завръщат, въпреки че загубите срещу по-близките обекти не са толкова големи.
Опитът от началото на войната показва, че съществуващите от дълго време концепции на щаба на Кралските ВВС и на командването на бомбарди-ровъчната авиация са дълбоко погрешни. Резултатите от извършените от тях бомбардировки през първите две години на войната са много разочароващи. Слабото представяне на бомбардировъчната авиация продължава до март 1942 г. През зимата операциите са съсредоточени главно срещу германските линейни крайцери „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ в Брест, при които постигат няколко попадения. Първоначалният ефект от влизането на Америка във войната през декември 1941 г. се изчерпва с доставките на малък брой бомбардировачи от американските заводи. Освен това неуспехите на германските армии в Русия през тази зима, шест месеца след началото на нахлуването през юни, поставя под съмнение необходимостта и смисъла на тактиката да се търси победа във войната чрез бомбардировки.
Въздушните нападения срещу Германия се активизират в средата на февруари, когато проблемът за Брест е решен от бързото прибиране на германските линейни крайцери у дома през Ламанша. Дотогава много от британските бомбардировачи са снабдени с радиоустройството „Джий“ за навигация и разпознаване на обекта. В нова директива на командването на бомбардировъч-ната авиация от 14 февруари 1942 г. се посочва, че „бомбардировките трябва да съсредоточат усилията си върху сломяването на бойния дух на цивилното население на противника и особено на работниците от промишлеността“. Това се превръща в първостепенна задача. Този своеобразен терор се поддържа безрезервно от британското правителство, въпреки че това се прикрива в отговорите, които то дава при запитванията в парламента. Основа на новата доктрина е признаването на възможността за осъществяване на дадена операция. Същността й е посочена от Портал още на 4 юли 1941 г.: „Дори най-подходящият от икономическа гледна точка обект не си заслужава усилията, ако е тактически недостижим“. Тази директива вече е на разположение на маршала от авиацията А. Т. Харис (по-късно сър Артър), когато на 22 февруари 1942 г. той оглавява командването на бомбардировъчната авиация на мястото на сър Ричард Пиърс, който е изпратен в Далечния изток като командващ съюзническите военновъздушни сили там малко след влизането на Япония във войната. Харис, който е силна личност, оказва стимулиращо влияние върху екипажите и организацията на бомбардировъчната авиация, но след време много от идеите и решенията му се оказват погрешни.