Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Казвам ти, Луиза — заключи доктор Грейстийл, — занапред няма да разговарям с него при никакви обстоятелства. Всички са бягали от него. От Местре до Стра той не е видял нито една жива душа — само безлюдни улици и изоставени поля. Отсега нататък светът за него ще бъде пустиня.
Само допреди малко леля Грейстийл мислеше за Стрейндж с недотам топли чувства, но картината, която брат й обрисува, беше толкова страшна, че в очите й блеснаха сълзи.
— И къде е той сега? — попита тя съчувствено.
— Върнал се е в стаята си в „Санта Мария Дзобениго“ — каза доктор Грейстийл. — Всичко е като преди. Щом научихме, че е идвал в Падуа, веднага предположих каква е била целта на посещението му. Дойдохме веднага щом можахме. Как е Флора?
Флора седеше в гостната. Тя очакваше баща си — дори като че ли изпитваше облекчение, че този разговор най-после ще се състои. Доктор Грейстийл не успя да зададе и един въпрос, когато дъщеря му избухна в сълзи и занарежда признанието си. Това беше изповед на едно натежало сърце. Сълзите се стичаха обилно по лицето й и тя призна, че се е срещнала със Стрейндж. Видяла го на улицата пред къщата, знаела, че чака нея, затова побягнала навън.
— Ще ти кажа всичко, обещавам — каза Флора. — Но не сега. Не съм направила нищо лошо. Искам да кажа… — тя се изчерви. — С изключение на лъжите, които наприказвах на леля и за които дълбоко се разкайвам. Но тези тайни не са мои, за да ви ги казвам.
— Но защо изобщо трябва да има тайни, Флора? — попита баща й. — Това не ти ли подсказва, че нещо не е наред? Хората с почтени намерения нямат тайни. Те действат открито.
— Да, сигурно… О, но това не важи за магьосниците! Мистър Стрейндж има врагове — онзи ужасен старец в Лондон и много други освен него! Но не бива да ми се караш, че съм постъпила зле. Положих толкова усилия да постъпя правилно и мисля, че го направих! Разбираш ли, има един вид магия, която той практикува и която го унищожава — и вчера аз го убедих да се откаже от нея! Той ми обеща да я изостави завинаги.
— Но… Флора! — възкликна баща й натъжен. — Това ме безпокои повече от всичко останало. Фактът, че смяташ, че си в правото си да изискваш обещания от него — това е нещо, което се нуждае от обяснение. Сигурно го разбираш. Скъпа, сгодена ли си за него?
— Не, татко! — Флора отново избухна в сълзи.
Наложи се леля й дълго да я утешава, за да я успокои. Когато отново бе в състояние да говори, мис Грейстийл каза:
— Няма никакъв годеж. Вярно е, че някога бях привързана към него. Но това приключи. Не бива да ме подозираш! Настоях да ми даде обещание в името на нашето приятелство. И в името на съпругата си. Той мисли, че прави всичко това заради нея, но аз знам, че тя не би искала съпругът й да се занимава с нещо толкова пагубно за здравето и разсъдъка си — независимо от целта, независимо от обстоятелствата! Тя вече не е в състояние да го напъства в действията му, затова на мен се падна да говоря от нейно име.
Доктор Грейстийл мълчеше.
— Флора — каза той след няколко минути, — скъпа, забравяш, че често го навестявах. Той не е в състояние да спазва обещания. Дори няма да помни какво обещание е дал.
— O, ще помни! Аз направих така, че да запомни!
Поредният порой от сълзи показа, че Флора не се е освободила окончателно от любовта си, както твърди. Но тя каза достатъчно, за да разсее донякъде тревогите на баща си и леля си. Те не се съмняваха, че чувствата й към Джонатан Стрейндж рано или късно ще охладнеят. Както каза леля Грейстийл същата вечер, Флора не е от момичетата, способни да копнеят години наред по невъзможна любов — твърде разумна е.
Сега, когато отново бяха заедно, доктор Грейстийл и сестра му бързаха да продължат пътешествието си. Леля Грейстийл искаше да отидат в Рим и да разгледат древните сгради и предмети на изкуството, за които бяха чували, че са забележителни. Но Флора вече не се интересуваше от исторически останки и изкуство. Тя каза, че се чувства най-добре в Падуа. През повечето време не излизаше от къщата, освен когато бе абсолютно наложително. Когато предлагаха да излязат на разходка или да посетят някоя църква с ренесансов олтар, тя отказваше да придружи баща си и леля си. Оплакваше се, че вали или че улиците са мокри, което беше вярно: тази зима в Падуа валя много дъжд, но никога по-рано не беше изтъквала дъжда като пречка.