Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Леля й и баща й бяха търпеливи, макар че за доктор Грейстийл това бе малко трудно. Той не беше дошъл в Италия, за да седи затворен в къща, наполовина по-тясна от собствения му уютен дом в Уилтшир. В отсъствие на Флора той мърмореше, че и в Уилтшир може да се бродира и да се четат романи (любимите занимания на мис Грейстийл напоследък), при това много по-евтино, но леля Грейстийл го смъмряше и го караше да замълчи. Ако това беше начинът Флора да се утеши в скръбта си по Стрейндж, трябваше да я оставят на мира.
Флора предложи една-единствена разходка и тя бе от много необичаен характер. Седмица след пристигането на доктор Грейстийл в Падуа тя заяви, че има голямо желание да пътува по море.
Попитаха я какво пътуване по море има предвид. Нямаше причина да не отидат до Рим или до Неапол по море.
Но тя нямаше предвид далечно пътуване. Не желаеше да напуска Падуа. Не, просто искаше да излезе с яхта или друг вид лодка в морето. Само за час-два, може би дори за по-малко. Но искаше да тръгнат веднага. На другия ден Грейстийл тръгнаха към малко рибарско селище.
Селото не можеше да се похвали с разположение, пейзажи, архитектура или история — всъщност то не се отличаваше с почти нищо забележително, освен с близостта си до Падуа. Доктор Грейстийл разпита хората в малката винарна и в дома на свещеника и някой му препоръча двама здрави момци, които биха се съгласили да ги повозят с лодка. Мъжете нямаха нищо против да вземат парите на доктор Грейстийл, но бяха принудени да изтъкнат, че в морето няма нищо за гледане — там няма какво да се види дори в хубаво време. А времето не беше хубаво, валеше дъжд — достатъчно силен, за да направи екскурзията в морето неприятна, но не достатъчно силен, за да разсее плътната сива мъгла.
— Скъпа, сигурна ли си, че искаш това? — попита леля Грейстийл. — Мястото не е интересно, а лодката мирише на риба.
— Съвсем сигурна съм, лельо — отвърна Флора, качи се в лодката и се настани в единия и край.
Леля й и баща й я последваха. Рибарите в недоумение отплаваха. Когато стигнаха място, откъдето се виждаше единствено люлееща се сива вода, оградена от стени гъста сива мъгла, мъжете погледнаха въпросително към доктор Грейстийл. Той на свой ред се обърна към Флора.
Флора изобщо не забеляза, че я гледат. Тя седеше в замислена поза, облегната на единия борд на лодката и протегнала дясната си ръка над водата.
— Ето го пак! — кресна доктор Грейстийл.
— Кое? — попита с раздразнение леля Грейстийл.
— Мирисът на котки и плесен! Мирише като в стаята на онази старица. Старицата от Канареджо. Има ли котка на борда?
Въпросът беше абсурден. Откъдето и да погледнеше човек, всяко кътче от рибарската лодка се виждаше: нямаше котка.
— Какво има, скъпа? — попита леля Грейстийл. Нещо в позата на Флора я смущаваше. — Лошо ли ти е?
— Не, лельо — отвърна Флора, изправи се и нагласи чадъра си. — Добре съм. Можем вече да се връщаме, ако желаете.
За миг леля Грейстийл зърна малко шише сред вълните — шише без запушалка. То бързо потъна във водата и се изгуби.
Тази странна разходка беше последният път, когато Флора изяви желание да излезе навън. Понякога леля Грейстийл се мъчеше да я убеди да седне на стол до прозореца, за да вижда какво става на улицата. На италианските улици винаги става нещо интересно. Но Флора беше особено привързана към един стол в тъмния ъгъл под призрачното огледало и разви чудатия навик да сравнява отражението на стаята в огледалото със самата стая. Случваше се например изведнъж да се заинтригува от шал, метнат на облегалката на някой стол, да погледне отражението му в огледалото и да каже:
— В огледалото този шал изглежда различен.
— Така ли? — питаше учудено леля Грейстийл.
— Да. В огледалото изглежда кафяв, а в действителност е син. Не мислите ли?
— Сигурно си права, скъпа, но на мен ми изглежда съвсем еднакъв.
— Не — отвръщаше Флора с въздишка, — вие сте права.
61
ДЪРВОТО ГОВОРИ НА КАМЪКА, КАМЪКЪТ ГОВОРИ НА ВОДАТА
Януари — февруари 1817 година
КОГАТО МИСТЪР НОРЕЛ унищожи книгата на Стрейндж, общественото мнение в Англия се настрои срещу него и в подкрепа на Стрейндж. Правеха се сравнения — публично и тайно — между двамата магьосници. Стрейндж беше открит, смел и енергичен, докато потайността като че ли бе алфата и омегата на нрава на мистър Норел. Никой не беше забравил как докато Стрейндж воюваше на Пиренейския полуостров, Норел изкупи всички книги по магия от библиотеката на херцога на Роксбърг, за да не може никой друг да ги прочете. Но в средата на януари вестниците бълваха свидетелства за лудостта на Стрейндж, описания на черната кула и предположения относно естеството на магията, която го държи затворен в нея. Оказа се, че англичанин на име Листър се намирал в град Местре на италианското крайбрежие в деня, когато Стрейндж напуснал Венеция и отишъл в Падуа. Мистър Листър станал свидетел на преместването на кулата от мрак през морето и описал това в писмо до Англия; три седмици по-късно в няколко лондонски вестника се появиха описания на безшумното плъзгане на кулата по повърхността на водата. В разстояние на няколко кратки месеца в очите на сънародниците си Стрейндж се превърна в символ на злото, в прокълнато създание, лишено от всичко човешко.