Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че далялинът решил да предложи неволницата на един богат търговец, който имал гърбица, и я запитал:
— А не щеш ли да се продадеш на този търговец?
Тя го изгледала и рекла:
— Този е гърбат! Предишните не те ли отвратиха достатъчно, че сега на гърбав ти да ме продаваш! Един друг поет е казал за такива като него:
Или както е казал още един поет:
Побързал далялинът да я отведе при друг търговец, който бил почти сляп, и я запитал:
— Ще се продадеш ли на този?
— Ама той е сляп! За такива поетът е казал:
Далялинът я отвел при следващ търговец и я запитал:
— А на този ще се продадеш ли?
Тя го загледала, видяла, че брадата му е прекомерно дълга, и рекла:
— Горко ти! Този мъж прилича на козел, само дето опашката му е излязла през устата! Не знаеш ли, че който има дълга брада, има къс ум, и колкото е по-дълга брадата, толкова повече ум е загубил! Това умните хора го знаят, а един поет е рекъл:
Или както е рекъл още един поет:
Далялинът я повел обратно.
— Къде ме водиш? — запитала тя.
— При твоя господар, персиеца! Стига ми всичко, което претърпях заради тебе днес!
Неволницата вдигнала поглед към пазарището, огледала се насам-натам и по волята на провидението погледът й паднал върху Нур ад-Дин. Видяла, че е млад и хубав, с блестяща коса и вакли очи, като месечко в четиринайсетия си ден, с блестящо чело, зачервени бузи, мраморна шия, зъби — скъпоценни камъни, както го е описал един поет:
А колко хубаво го е казал друг един поет:
Когато неволницата зърнала Нур ад-Дин; той изтласкал от мислите й всичко останало, сърцето й се изпълнило с обич към него. Тя се обърнала към далялина и запитала:
— А онзи млад търговец във фарджия от памучно сукно — той не прибави ли нещо към цената ми?
— Хубавице! — отговорил далялинът. — Този момък е чужденец, от Кайро е, баща му е един от най-големите тамошни търговци! Той е отскоро в нашия град, живее при един от бащините си приятели!
Неволницата снела от пръста си скъп пръстен с изумруд и рекла:
— Заведи ме при този хубав момък! Ако той ме купи, този пръстен ще е отплатата ти за днешните ти беди!
Зарадвал се далялинът, двамата отишли при Нур ад-Дин.
— Господарю! — заговорила го тя. — Кажи, не съм ли хубава?
— Нима може да има на света по-хубава от тебе, господарке! — възкликнал възторжено Нур ад-Дин.
— Защо тогава, когато всички търговци наддаваха за цената ми, ти мълча, не наддаде поне с един динар, сякаш не ти харесах!
— Господарке, ако бе в моя град, бих те купил с всички пари, които притежавам там!