Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
Възхитен Джеси възкликна:
— Леле!
Проходът, забулен в мъгла, с призрачен вид водеше ниско надолу, вдълбавайки се в покритите със сняг скали.
— Слизайте внимателно — предупреди Раджак. — Може да ви се струва красиво, но пътят е тесен и почти замръзнал.
Петимата се заспускаха бавно по пътеката, която наистина бе много тежка за ходене и не след дълго всички — освен Раджак — плувнаха в пот. По средата на пътя спряха да си поемат глътка въздух и да хапнат малко, за да съберат сили и отново продължиха надолу. Вече се бе смрачило, когато бяха стигнали долната част на пътя, Майкъл спря, пое си дълбоко въздух и се усмихна.
— Трудното мина, нали?
— Надявам се — задъхан отвърна Джеси.
— Тук ще преспим — прекъсна ги Раджак. — Ако имаме късмет, утре по същото време ще сме в началото на Алените Възвишения.
— Късметът ще ви е нужен — чу се познат ръмжащ глас и от ледената мъгла пред тях в цялото си студено великолепие се материализира Манфред. Гривата му представляваше висулки, а муцуната му се бе озъбила в свирепа гримаса, разкрила яките челюсти, никнещи от червени като кръв венци.
— Още повече — продължи чудовището, — че вашият добър приятел Вили го няма наоколо да ви отърве.
Майкъл изтегли вълшебния си Меч, но чувстваше, че е напразно. Та това бе дракон. Какъв шанс имаха срещу подобно същество? Дори барон Саркорос изглеждаше приемлив противник в сравнение с бегемота, озъбил се насреща им.
Джеси не мислеше по същия начин и вдигна ръце напред, а по пръстите му засвяткаха мълнии. В този момент мракът зад него оживя и две червени очи блеснаха заканително над главата му, а старческите ръце на барона го сграбчиха и дръпнаха назад.
— Този път не, малкия — чу се злокобния глас на Саркорос. Джеси извика и вдигна длани. Мълнии се срещнаха с пламъци, а черните криле на барона се разпериха и битката остана скрита под тях.
Майкъл вдигна Меча на Дракона, готов да се хвърли да спасява брат си, когато Манфред нападна. Устата на ледения дракон забълва мраз. Далвон издигна с усилие на волята магически щит, който в последния момент спаси групата от заледяване. Раджак извика и се метна напред, въртейки тоягата си с умопомрачителна скорост. Манфред само замахна с предната си лапа и изблъска орка от пътя си, оставяйки червени ивици по зелената му кожа.
— Това ти е за Вилхелм, негоднико! — извика Тиара и пристъпи напред, вдигнала меча си. Ударът й беше блокиран от грамадната глава, която я удари в стомаха и я претърколи като играчка назад.
Майкъл нададе боен рев и се хвърли в атака, въртейки магическия си меч. Драконът с лекота се справи и с него, като изви могъщото си тяло и го шибна с опашка в гърдите. Майкъл полетя и се заби в една масивна скала. Младежът изпъшка от болка и се свлече на колене, а после заби нос в снега, зашеметен от удара.
В това време барон Саркорос бе взел надмощие над Джеси и започна да се издига с момчето във въздуха, независимо, че то крещеше и пускаше мълнии наляво-надясно, напразно мъчейки се да се отскубне от хватката на крилатото изчадие.
— Хванах го — извика барон Саркорос на своя дракон. — Избий останалите.
Манфред изръмжа и се обърна към Далвон. Архимагът пребледня и с последни сили вдигна нов магически щит пред себе си, който посрещна убийствена струя лед.
Далвон бе много силен вълшебник и издържа половин минута под натиска на дракона, преди да изпадне в несвяст, рухвайки пред левиатана. Манфред кимна доволно и протегна отворената си паст за да погълне стареца, ала Раджак и Тиара буквално се метнаха на главата му в отчаян опит да спасят другаря си. Драконът яростно изсъска и тръсна грамадната си глава, от която орка и ездачката на Вилхелм паднаха по гръб в снега.
Манфред стъпи с предните си лапи върху Далвон и Раджак и насочи цялото си внимания към Тиара, разтваряйки пълната си с остри като игли зъби.
Майкъл обаче бе на крака. Първо фокусира Джеси, който безпомощно се рееше на около два метра височина в лапите на изцяло загубилия човешки облик барон, а после намери с поглед любимата си, чиято гибел висеше над главата й.
Младежът извика и се втурна с протегнат напред меч. Драконът бе забравил за него и изненадата му беше пълна, което помогна Меча на момчето да се забие в задната му лапа, раздирайки люспи, кожа и сухожилие. Манфред нададе неистов писък, щом кръвта му шурна по снега и се обърна към дръзналата да го нападне муха. Преди някой да успее да реагира, драконът изригна с пълна сила. Струя черен лед обви Майкъл и го остави като статуя — напълно неподвижен.