Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
Тиара изкрещя. Барон Саркорос се изсмя.
— МАЙКЪЛ!!! — извика Джеси и очите му блеснаха в кървавочервено, за миг ставайки огледално копие на тези на барона. Пръстите на момчето се изкривиха и от тях захвърча същинска буря от светкавици. Саркорос изпищя и изпусна плячката си, докато мълниите удариха дракона, който за втори път изрева.
Двамата злодеи разпериха криле и бързо отлетяха от пролома, бягайки от червения заряд, който се сипеше по тях.
Джеси плавно се спусна на твърда земя от въздуха, подобно на птица и приближи замръзналия си брат. Далвон се изправи до него, а миг по-късно Тиара приближи ледения блок, в който се бе превърнал Майкъл и го прегърна. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Проклет глупак! — изхлипа тя. — Направи го за мен, а аз не го заслужавах.
Раджак остана настрани. Кръвта му се стичаше по снега, но оркът седна и хвана с две ръце главата си.
Джеси стоеше, очите му все така блестяха в червено и от тях се стичаха кървави сълзи.
Далвон сложи ръка на рамото на Тиара и се опита да я отдръпне.
— Достатъчно, момичето ми — каза той. — Отиде си. Това е.
— Не може да е това. Не може да няма някаква магия…
— Дори Прокълнатия нямаше такава сила — предрезгавяло отвърна Далвон. — Ако беше обикновено замръзване да, но от дракон…
— Аз съм достатъчно силен — каза Джеси и очите му лумнаха. — Няма да го оставя.
Момчето махна с ръка и невидима сила отмести архимага и драконовата ездачка от брат му.
— Джес, не… — отвори уста Далвон, но после поклати глава. — Давай.
Момчето кимна, приглади назад черната си коса и от очите му изригна пурпурна енергия, която обви ледената статуя. Джеси се напрегна, трябваше да е много внимателен, за да не нарани Майкъл, а само да стопи леда. Нямаше обаче и право да е предпазлив. Ледът на Манфред бе силен, а животът, пулсиращ в замръзналото тяло — много слаб.
Тогава Джеси се довери на любовта си. Спомни си как двамата братя бяха играли като малки, как бяха отишли заедно на първия учебен ден, как Майкъл го подкрепяше, когато кошмарите не го оставяха да спи. Стигна чак до вечерта преди идването им Ралмия, когато стояха в малката сладкарница, решавайки домашното му по химия.
Накрая Джеси изстена от умора и залитна напред, внимателно подхванат от притичалия Далвон. Пред него Майкъл стоеше посинял, треперещ, изнемощял, но жив.
Тиара го приближи и го прегърна силно, милвайки го по покритото със скреж лице и целувайки го по посинелите устни.
— Обичам те — каза тя, но той имаше сили само колкото да каже:
— Студено ми е.
След няколко минути Раджак бе разпалил огромен огън, край който двамата братя бяха оставени завити и изтощени да си почиват.
16.
Следващите няколко дни на Майкъл бяха кошмарни. Беше му невероятно студено, ярък спомен, който му остана за цял живот. През повечето време спеше, а сънищата му бяха изпълнени с кошмари. В някой от тях барона отвличаше Джеси, в други Джеси ставаше като барона. Неизменно обаче всичко завършваше с озъбената паст на Манфред, която го обливаше в лед.
Когато бе буден, виждаше загрижените лица над себе си, дори това на Раджак. Те му говореха, даваха му топла супа — откъде ли я бяха намерили? — завиваха го с допълнителни одеяла, успокояваха го, когато кошмарите ставаха нетърпими. Чувстваше се слаб, излишен и безпомощен, но когато бе достатъчно изморен, потъна в успокоителен мрак без сънища, от който най-сетне се събуди сравнително отпочинал и с ясно съзнание.
Беше привечер. До него имаше разпален огън, над който Раджак готвеше нещо. Далвон и Джеси си говореха тихо отстрани, Тиара бе легнала да поспи.
— Добро утро — малко объркан рече Майкъл.
— Вече е вечер — отговори Раджак, но преди младежът да измисли какво да каже Джеси бе скочил и го прегръщаше.
— Добре ли си, братле — попита той, ухилен до ушите.
— Благодарение на теб, да. — Изправи се и протегна ръце към пламъците. — Малко съм изстинал, обаче — засмя се.
— Меко казано — обади се Далвон.
— Вие ме спасихте и лекувахте — каза той. — Извинявайте, че ви забавих.
Архимагът възмутено изсумтя, но Майкъл искаше да каже това, което му тежеше.
— Вижте… аз… знам, че ми дадохте тази броня за да пазя Джеси… но… аз… само ви преча — Майкъл отпусна глава в ръцете си. — Видя се в битката, че Джеси е много по-могъщ от мен. Той няма нужда от закрила. Аз само ви преча и бавя. Дайте бронята на Тиара, тя е по-добрия войн… и… — младежът поклати глава. — Благодаря за всичко, но аз, явно не съм за Ралмия… само…