Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
— Джеси Сандърс, е единственият, който може да се изправи срещу Барон Саркорос в битка. Неговата магия няма аналог в историята на Ралмия. Могъществото му е достатъчно за такъв дуел.
Далвон отпи глътка от чая си.
— Но сам дори и той няма да може да достигне ак-Орках жив. Ще има нужда от спътници, които да го пазят по пътя. Аз ще бъда един от тези спътници. Ние трябва да решим кои ще са другите и кои ще останат тук, за да пазят Крепостта и да помагат на командир Ивлос в тежките моменти.
— Аз съм винаги с брат си — вдигна глава Майкъл. — Никога няма да го оставя.
Джеси благодарно стисна ръката му.
— Аз знам пътя до ак-Орках и опасностите по него по-добре от всеки друг — рече Раджак. — Пътувал съм като пилигрим до пустинните си братовчеди и знам всичките им изненади.
Далвон кимна и на двамата.
— Други? — попита той.
— Моят дракон Вилхлем настоя и аз да отида на път. — Архимагът с леко кимване прие предложението на Тиара.
— А аз — обади се принцеса Лийна — не мога да оставя Джеси!
— Можеш и ще го направиш — изръмжа оркът. — Ако дойдеш с нас баронът ще се опита да те отвлече и да изнудва момчето с теб. — Принцесата го погледна смаяна. — А тук, за разлика от Кралския замък, ще си в относителна безопасност под крилото на Вилхелм Великолепния.
— Но аз… — заекна принцесата и в очите й блеснаха сълзи. Джеси се изправи и я прегърна трогнат.
— Аз ще се върна — обеща й той и се усмихна. — Заклевам се, че ще се върна.
Двамата нежно се целунаха, а щом устните им спряха да се докосват принцесата се върна на стола си и сведе глава.
— Значи ние с Арл оставаме тук, така ли? — попита Харолд тъжно.
— Вие трябва да помогнете на командир Ивлос за защитата на крепостта. Опитът ви ще е безценен — отговори архимагът.
— Както и бойните ви умения — подчерта споменатият Ивлос. — Не съм виждал някой така да сече орки.
— Значи е решено — отсече Далвон. — Ще тръгнем по обед. Не можем да минем по главните пътеки, тъй като те гъмжат от орки, гоблини и дори пещерни тролове, призовани от барон Саркорос на помощ.
— Аз знам тайни проходи и пътеки — намеси се Раджак. — Няма опасност да ни хванат. Но трябва да сме внимателни. Из планините вече се срещат ледени духове, не по-малко опасни от блатните.
Майкъл потръпна, сещайки се за ужасяващата песен на тварите от мочурищата:
„Ела при нассс, ела при нассс.“
Момент по-късно усети ръката на Джеси върху рамото си:
— Ще се справим, братле.
Навън валеше пухкав сняг, който се сипеше бавно и покриваше полето на снощното сражение с мек, почти нежен покров, постепенно посипвайки всичко докъдето поглед стига. Този път групата тръгваше без понита, на които да носят храна и шатри, а торбите бяха разпределени по равно на всички.
Лийна изпрати през сълзи Джеси, който за пореден път й обеща, че ще се върне скоро и невредим. Въпреки това, когато двамата най-после се разделиха, момчето почувства, че сърцето му натежава.
Вилхелм се бе свил в гущеровата си форма и лявото му рамо изглеждаше потъмняло, посивяло и схванато от бруталното ухапване на Манфред. Обаче изпрати усмихнат Тиара с думите, че тя никога не е била по-подготвена и силна. После привика и Майкъл:
— Искам добре да се грижиш за нея! — подир което се върна в Крепостта.
Арлеан и Харолд ги нямаше, вече заети да подреждат новата защита на Крепостта заедно с командир Ивлос.
Така по-малобройната група се отправи отново на път по смълчаните чукари на Планините на Забравата. Пътят бе коварен, покрит със сняг и лед и единственият му плюс бе, че орките и гоблините се бяха изтеглили дълбоко навътре в планината, оставяйки го пуст. Раджак поведе колоната спътници, като избираше обрасли с храсталаци и на пръв поглед изоставени пътеки, като понякога минаваше и през кратки пещери. Не даваше много време за почивка и скоро Джеси и Майкъл се бяха задъхали, а въздухът им излизаше на пара в планинския студ. Далвон също не бе много по-бодър, но не си позволяваха почивка — не и докато се намираха близо до оркските бойни лагери, от които управляваше Саркорос.
Нощта им донесе нова неприятна изненада. Раджак каза, че трябва да се редуват на пост. Майкъл застана пръв, а Джеси остана последен. Така, след кратка вечеря от изсушено месо, малко стафиди и сухар, русият младеж остана сам в нощния мрак, взирайки се уморено и уплашено в тъмнината, която ставаше още по-плътна от надвисналите отвсякъде скали. Оркският първожрец ги превеждаше през най-затънтените проходи и клисури, за да е сигурен, че няма да бъдат проследени и намерени от емисарите на барона, които душеха из планините за нарушители на територията му.