Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
Това стихче дойде неканено в ума на Джеси и той гневно го прогони. Саркорос, помисли си момчето.
В това време грозните немъртви се вкопчиха в летящия Вилхелм. Той изрева гневно и огънят бликнал от устата му изпепели скелетите, но това малко разсейване бе достатъчно на Манфред. Коварният леден дракон се метна напред и подобните му на назъбени глетчери зъби се впиха в здрава плът, бълвайки лед направо в организма. Червеният дракон извика от болка, но нямаше как да се отърве от мъртвата хватка на своя противник, бълваше пламъци по главата му, но ефектът беше нулев.
Вилхелм умира, даде си сметка Джеси и гневът забушува в цялото му същество. Вдигна ръка и заканително изкрещя, а от пръстите изхвърча огромна червена назъбена мълния, която отблъсна ледения дракон от плячката му. Манфред изрева, но в този миг до главата му прелетя зловеща крилата фигура и скоро той потъна в нощта.
Малко след него отстъпиха и черните дракони, а подир тях орките, гоблините и скелетите.
Бяха издържали първата битка. Но атаката скоро щеше да продължи.
14.
Битката бе минала по-добре, отколкото бяха очаквали, с минимални загуби за защитниците на крепостта, докато отвратителните орки и техните слуги — гоблини, гноми и скелети — бяха оставили много жертви пред крепостните стени. Въпреки това на съвещанието следващия ден настроението не бе добро. Знаеха, че Вилхелм и Джеси на практика са спасили замъка и също, че барон Саркорос скоро ще придвижи нови несметни пълчища от изроди, които да стовари по враговете си.
Командир Ивлос, архимаг Далвон, Харолд, Арлеан, Раджак, принцеса Лийна, Джеси и Майкъл, както и драконовата ездачка Тиара, която бе прекарала остатъка от нощта с ранения Вилхелм, се бяха събрали около кръгла маса и уморено отпиваха от кани горещ чай, който трябваше да се пребори едновременно с проникналия в костите им зимен студ и чувството на угнетеност след вчерашния сблъсък.
Майкъл се бе отпуснал уморено, с глава подпряна на масата и клепачите му се затваряха за сън. Битката със скелетите го бе изтощила и макар Бронята на Сребърната Луна и собствените му умения да го бяха оставили защитен от сериозни наранявания, тук-там се чувстваше натъртен от ударите на немъртвите, които бяха валяли като дъжд от кости… Самата битка го бе изпълнила с отвращение. Не можеше да си представи защо мислещи същества могат да се избиват един друг по такъв варварски начин. Вляво от него Джеси изглеждаше доста отпаднал и блед, а очите му блестяха. Със спасяването на Вилхелм и прогонването на самия барон Саркорос, за което всички разбраха, той бе станал героят на вечерта. Все пак момчето не можеше да забрави тежката ръка на барона върху гръдта си и страхът се бе промъкнал в душата му, лепкав и мазен. Ако не беше Майкъл, помисли си той, сега щях да бъда отнесен от Саркорос и неговия леден дракон кой знае накъде.
Свитите устни на Тиара издаваха гнева й. Атаката на Манфред здраво я бе уплашила и сега жаждата за кръвта на барона и многобройните му слуги бушуваше във вените й.
Архимаг Далвон се прокашля тихо, за да привлече внимание, а после се изправи. Кръговете под очите му издаваха дълбока тревога, а прегърбената стойка и притворени очи показваха силната му умора.
— Скъпи приятели — подзе той с дрезгав глас. — Снощните събития доказаха, че последната битка за Ралмия предстои. Баронът е насочил цялата мощ на мерзките си слуги към нас и няма да се спре пред нищо, в опита си да ни прекърши. И все пак — старецът поглади брадата си — решаващото сражение няма да е тук, в тази Крепост, а в самия Храм на Ужаса, най-тайното и гнусно леговище на Саркорос.
За момент Далвон замлъкна, а после продължи.
— Появата на крачещите скелети от снощи показа, че синът на Прокълнатия вече си играе с Перлата на Феникса и е открехнал портата към отвъдното, от която планира да излее несметни пълчища от изчадия, с които да подчини нашия красив свят на злата си воля. Ние трябва да вземем тази Перла от него. — Далвон вдигна глава. — Нещо повече, ние трябва и да го убием.
Хората около масата се разшумяха. Само Джеси остана неподвижен, а очите му блестяха се тъй странно. Дланта му потърси тази на Майкъл за утеха и двамата братя стиснаха ръце, готови заедно да посрещнат думите на архимага.