Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
Тиара изсъска при появата им и протегна ръка към меча си, но Раджак й вдигна ръка да се усмири и излая нещо на родния си език. Един стар орк, сложил тежък тюрбан на главата си приближи първожреца и започна да обяснява нещо на неразбираемата си реч, махайки с ръце във въздуха. Раджак го изслуша внимателно, след което се обърна към спътниците си:
— Искат помощ.
Пустинните орки поканиха новодошлите в своето село, схлупено между два хълма и направено от мръсни, полувкопани юрти около които джавкаха прегладнели псета. Беше пусто и тъжно.
Групата влезе в най-голямата шатра, собственост на стария орк, който се бе оказал и старейшината. Бе сложил софра на гостите си, сипвайки им някакъв смрадлив чай и сбръчкани сушени плодове за хапване. Говореше бавно и уморено, а Раджак превеждаше.
— Казва се Мустар и е главатар на това село от 40 години. Селото някога било богато, преди барон Саркорос да прибере всички млади орки и да ги изпрати на рат срещу кралството. Оттогава местността западнала, останали само старците. Наскоро обаче се появило някакво същество, живеещо в пещера на около километър-два оттук. Не може да ми го опише, казва ми едновременно, че било човек, лъв и скорпион, в което няма никаква логика.
Далвон поклати глава.
— Има логика, но продължи превода си.
Раджак вдигна рамене:
— Мустар се оплаква, че барона не им оказва никаква помощ, нито и верните му големци от ак-Орках. Бил изпратил бабичката си да моли за закрила, но тя не се върнала повече. Мустар смята, че или съществото я е затрило, или слугите на емира са я довършили. Мустар ни видял отдалече и по-специално забелязал доспехите и меча на Майкъл. Моли да ги отървем от съществото.
— Ами да го направим — сви рамене Джеси. — Магията ми ще се справи с това създание.
— Както и Мечът ми — отговори тихо Майкъл.
Тиара сложи ръка на рамото му.
— Твоят Меч няма да е сам.
Раджак кимна.
— Изненадан и признателен съм, че се съгласявате да помогнете на орките. — Той се обърна към стареца и каза нещо на езика им.
Старият орк вдигна ръце и прегърна първожреца.
Далвон отпи от чая си и въздъхна.
— Смели, млади момчета сте, но не знаете с какво се захванахте — рече архимагът. — Съществото което описа старият орк се нарича мантикора и е изключително опасно. То се среща в изоставени местности, където напада опустяващи села или стада от диви животни. Макар да има тяло на лъв, най-силното му оръжие е уродливата опашка на гигантски скорпион, която се поклаща иззад гърба му. А лицето му по незнайно каква гротеска на природата е на човешко, въпреки че създанието е безсловесно. Мантикората обаче е хитро и зло животно, според някои историци създадено от експериментите на самия Прокълнат. Битката ни с него няма да е лека.
— След като победихме дракон — самоуверено отвърна Джеси. — Ще се справим и с това същество.
— И понеже времето е хубаво, може дори да го направим без да се простудя — добави Майкъл и групата се засмя.
Далвон остана сериозен.
18.
След като преспаха в дома на стария пустинен орк, петимата се отправиха на лов. Мустар им бе дал козичка, която да използват за примамка. Джеси твърдо бе решил някак си да спаси животинката, която уплашено блееше, докато групата се отдалечаваше от селото, приближавайки злокобното леговище на мантикора.
Скоро стана очевидно, че наблизо живее чудовище. Земята се покри с изпочупени кости, тук-там се виждаше мърша на различни животни, няколко оркски черепа белееха по тревата.
— Ще вържем козата за дърво — каза Раджак — и сетне ще се скрием зад едно от хълмчетата, в посока обратна на вятъра, за да не може звяра да ни подуши. Докато яде, ще го нападнем.
— Трябва да го изненадаме и да приключим бързо с него — предупреди Далвон, — ако битката се проточи може да стане много опасно.
До него Майкъл мрачно сложи шлема си и изтегли Меча на Дракона. Тиара го погледна окуражително и той й кимна.
Джеси заканително каза:
— Ако всичко мине както съм го намислил, няма да има нужда от мечовете ви.
— Много самоуверен си станал — отбеляза Тиара.
— Магията ми е силна — сви рамене Джеси.
Петимата вързаха козата до едно широко разклонено дърво, скривайки се зад един хълм и зачакаха.
В началото не стана нищо. Козата уплашено блееше от време на време, но никой и нищо не идваше за нея. Слънцето стигна заник, а сетне и взе да преваля. Тъкмо когато ги хвана безверие, че съществото ще се появи, на фона на залеза в небето се появи грозно крилато създание, разперило дълги прилепови криле.