Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
Майкъл изсумтя недоволно, ала се затича обратно към стаята си. Когато след малко излезе в пълно бойно снаряжение, той попита драконовата ездачка:
— Защо не си с Вилхелм?
— Навън има и други дракони — намръщи се тя. — Не ми дава да се меся в тази битка.
— На бойниците има достатъчно битки — каза Далвон. — Идете натам. Джеси, Лийна, елате с мен. Ние трябва да осветим с магия нощта. Мракът прави създанията на барона силни.
Майкъл и Тиара излязоха навън, където цареше истински ад. По стените на крепостта се катереха орки, гоблини и гноми, размахвали криви, ръждиви ятагани. Те може и да имаха някакъв език, но на Майкъл му се стори, че си общуват с мучене и ревове, като животни.
Драконовата ездачка посрещна нападателите с дългия си закривен меч и скоро дузина от тях паднаха в краката й. Майкъл я зяпна. За момент му прилоша.
— Не ги гледай, нападай ги! — кресна му Тиара, докато изритваше един дебел орк, който се катереше по бойниците. Той падна назад и крясъкът му изпълни нощта.
— Аз… — опита да каже Майкъл с празен поглед. Устата му беше пресъхнала. — Не мога…
— Или те нас, или ние тях момче — долетя гласът на Харолд отстрани. Джуджето въртеше двуостра брадва със страховита вещина. — Нямаш голям избор.
— Ако не можеш да се биеш с живи същества — намеси се изникналия отнякъде Арлеан, — ето ти една друга мишена.
Елфът посочи наляво. Майкъл бавно се обърна.
— О, Боже — прошепна той.
Към него приближаваха дузина скелети с вдигнати саби. В празните им очни кухини блестеше мрачна синя светлина, а гнилите им зъби тракаха като кастанети.
— Богородице — мъчително преглътна той, точно преди скелетите да го нападнат. Ръждивите им оръжия заудряха Бронята на Сребърната Луна като градушка и той най-после се раздвижи. Мечът на Дракона се завъртя около него, сам направляващ ръката му. Острието мина през враговете, все едно ги няма. Немъртвите се разпадаха още при допира с метала. Дългите тренировки с Тиара дадоха своя резултат и младежът се превърна в разрушител за скелетите, които прииждаха от един определен ъгъл, отделно от останалите части на армията, пратена от Саркорос.
От небето си чу трясък и всички вдигнаха глави за да видят как Вилхелм, бълващ пламъци, начупва на части гигантски драконов скелет, който напразно се мъчеше да го ухапе. Синът на Клара Великолепната нададе победен рев, когато буквално разби врага си. Пламъците му осветиха нощта. Сякаш като отговор от централната кула лумна ярка зелена светлина, която разсея мрака на нощта.
Вилхелм спря да реве и изруга. Към него се носеше враг много по-лош от немъртвия дракон. Покрит със снежнобели люспи, искрящи като висулки, с дълга бяла грива по мощния врат и муцуна, изкривена в неистова омраза, леденият дракон Манфред изръмжа:
— Нямаш идея колко дълго чаках този момент.
Магията, ръководена от заклинанието на Далвон премина през тялото на Джеси и силна зелена светлина лумна в нощта едновременно с фучащия в студения въздух драконов огън. Момчето ахна. Цялата крепост бе обкръжена от орди орки и гоблини, зеленикави гнусни същества, въоръжени с ръждиви остриета. Нечленоразделните им ревове отекваха навсякъде и макар да не разбираше речта им, младият магьосник разбра, че това са песни за смърт и кръв.
Но не това го стресна.
Във въздуха, към Вилхелм летеше враг, по-страховит противник за червения дракон и от гигантския скелет, и от блатната хидра.
— Нямаш идея — изръмжа ледения дракон — колко дълго чаках този момент.
Двете величествени същества за момент стояха неподвижни и битката на другите за момент прекъсна, сякаш бяха дребни и микроскопични мушици, които само бяха подгрявали студената ралмийска нощ за сблъсъка на тези два титана.
Миг по-късно Вилхелм и ледения дракон се нападнаха. Беше удивително да се наблюдава как две толкова огромни създания могат да се движат така бързо, като пепелянки, сблъскали се над трупа на мишка. Огнени пламъци направиха кървавочервено зарево в нощта, отвърнаха им струи от черен лед. Двата дракона се нападаха отново и отново, омразата в очите им се четеше ясно. Никой не се намесваше в сблъсъка им, дори приятелите на Вилхелм, въвлечени в сблъсък с два черни свои братовчеда и армада от драконови скелети, които изглеждаха грозно и неестествено до живите си събратя, пародия и обида за великия род на крилатите левиатани.
Вилхелм започна да отблъсква Манфред далеч от лагера на ралмийците, но ледения дракон бе подъл и жаден за кръв. Той нададе гневен писък за помощ в небето и от мрака долетяха още два драконови скелета, чиито челюсти тракаха неистово в опит да захапят плът.