Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Благодарение на вградените от строителите на Сенаториума фурии Амара ясно виждаше модела в басейна дори от ложата, и тя внимателно се взря в нея, както и всички присъстващи.
Докато гледаше, цялата брегова ивица на югозапад от планината Калус започна да става мръсно кафяво-зелена, сякаш покрита с някаква плесен, която постепенно започна да се разпространява по сушата на север и изток, плъзгайки се неумолимо напред през останките на град Калар и продължи да напредва към долината Амарант.
След известно време Амара разпозна в тази плесен кроач — странното, подобно на восък вещество, което покриваше всичко там, където вордът започва да се разпространява, погребвайки и убивайки под себе си всичко живо.
Кроачът продължи да расте и вече беше преполовил пътя към долината.
— Врагът се е придвижил толкова много — около двеста мили от първата точка на контакт — за по-малко от месец. Веществото, което виждате изобразено на картата, е известно като кроач. Това е някаква плесен или гъбичка, която расте по пътя на ворда, убивайки всички растения и животни.
На пейката до Амара седна внушително изглеждащ възрастен провинциален граф в закърпена и избледняла златистоалена туника и озадачено поклати глава.
— Не — промърмори той на себе си. — Не, не, не. Това е някаква грешка.
— Нашите въздушни разузнавачи потвърдиха, че целият район, който виждате показан тук, е изцяло покрит с това вещество — продължи Гай. — В момента единственото живо нещо там са вордите.
— О, я стига — надигна се лорд Рива, бузите му бяха зачервени и потни. — Не може да очаквате от нас да повярваме, че някаква си гъбичка е заплаха за нашата Империя?
Първият лорд погледна към Върховния лорд и присви очи.
— Милорд, председателят на Сената не ви е дал думата. Нарушавате протокола. Правото на изказване ще бъде дадено на всички за въпроси и дискусии възможно най-скоро, но в този момент е важно да…
— Какво се опитвате да получите от нас с това представление? — сърдито го прекъсна Рива, повишавайки глас. — Чуйте ме, Гай. Зимата всеки момент ще настъпи. Първото заледяване ще унищожи това… замърсяване, и тогава едно компетентно военно ръководство ще е достатъчно за овладяване и унищожаване на нашествениците. Не виждам причина за този театър…
Гай Секстус се обърна към Върховен лорд Рива.
— Грантус — каза Гай с равен тон, — нямам време за това. Всеки момент на забавяне увеличава опасността за живота на всички ни.
Изражението му се втвърди.
— Може би дори за твоя собствен.
Рива ужасено погледна Гай, очите му се разшириха, а след това се наляха с кръв от гняв. Юмруците му няколко пъти се свиха и отпуснаха, когато осъзна, че Първият лорд почти открито го заплаши с дуел.
Лорд Акватайн насочи поглед към Гай като сокол към плячка, преди да атакува.
Амара внезапно се напрегна.
Първият лорд поемаше ужасен риск. Амара смяташе, че в разцвета на силите си Гай е бил най-могъщият призовател в Алера, но тя по-добре от всеки друг знаеше каква част от демонстрираната сила на Първия лорд е акт на храброст, проява на чиста воля. Под външната показна енергия Гай беше уморен старец, а Рива, въпреки не съвсем блестящия си интелект, все още беше Върховен лорд на Алера и притежаваше огромна сила.
Легитимният статут на Октавиан далеч не беше солиден. Ако Първият лорд умре днес, особено като се има предвид нуждата от силен лидер, Атис Акватайн напълно резонно щеше да получи трона, за който толкова отдавна мечтаеше.
Гай знаеше това. Но дори подобни размишления да го притесняваха, той не го показа нито с жест, нито с поглед. Вместо това Първият лорд се обърна към Рива с изражение на превъзходство на лицето си и зачака.
В крайна сметка нерешителността на Рива се оказа далеч по-добра защита от всяко призоваване. Затлъстелият Върховен лорд прочисти гърлото си и изръмжа.
— Моля да ме извините, че говорих без ред, председателю, сенатори, уважаеми граждани.
Той сърдито погледна Гай:
— Ще се въздържа от опити да насоча вниманието ви към очевидни неща до по-добри времена.