Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Устата на Акватайн се разплу в ленива усмивка. Амара не беше напълно сигурна, но й се стори, че той съвсем леко склони глава, изразявайки с този жест на фехтовачите одобрението си към Гай.
Гай продължи прекъснатата реч, сякаш нищо не се е случило.
— Вордът не се ограничи с атаки само към въоръжените сили. Цивилните също бяха атакувани и подложени на безмилостно унищожение. Предвид мащаба на нашите загуби на бойното поле, много хора така и не получиха предупреждение за нашествието му или не се вслушаха в него, докато не стана прекалено късно да бягат. Броят на жертвите е ужасяващ.
Гай спря, за да обходи с поглед Сенаториума. Когато отново заговори, произнасяше отчетливо всяка дума.
— Повече от сто хиляди алеранци — холтъри, свободни и граждани — бяха убити.
Вълна от писъци и шокирани възклицания премина през Сенаториума.
— Преди четири дни — продължи Гай — вордът достигна до най-южните владения на Върховен лорд Церес. Лорд председателю, почитаеми сенатори, неговата дъщеря и наследница Верадис е тук сега, за да даде показания пред Сената и да говори от името на негова светлост баща си.
Гай отстъпи назад, а председателят за кратко отново се върна на подиума.
— Ще благоволи ли лейди Верадис да се яви пред Сената?
Амара наблюдаваше как грациозната, сериозна млада жена става от мястото си, а русата й коса трепти като паяжина при движението й.
Бърнард се наклони към нея и прошепна:
— Церес има син, нали? Мислех, че той е единственият наследник на Церес.
— Очевидно — отвърна Амара — е загинал.
— Благодаря ви — каза Верадис и фуриите на сградата разнесоха думите й из целия Сенаториум. Нейният глас напълно съответстваше на лицето й — звучеше ниско и доста мрачно за жена.
— Баща ми изказва съжалението си, че не може да присъства тук лично, но сега е на бойното поле заедно с нашите легиони, задържайки ворда в опит да даде шанс на хората да се спасят с бягство. Именно по негова заповед аз съм тук да помоля Първия лорд и неговите събратя, Върховните лордове, да помогнат на Церес в най-отчаяния му час.
Тя направи пауза, замирайки неподвижно, след което се прокашля. Първите няколко думи на следващото й изречение прозвучаха глухо и сподавено.
— Моят брат Вереус загина в битка с нашествениците, заедно с половината от легиона си. Хиляди наши холтъри бяха убити. Почти половината от владенията на милорд баща ми бяха погълнати от ворда. Моля ви, милорди. След това, което направи бунтът на Калар с нашата земя…
Тя вдигна брадичка и макар изражението на лицето й да беше напълно спокойно, Амара виждаше сълзите, които блестяха по бузите й.
— Имаме нужда от вашата помощ.
Със съвършено самообладание Верадис слезе от трибуната и се върна на мястото си в ложата на нейния Дом, а Амара изведнъж почувства с абсолютна сигурност, че младата жена не подозира за стичащите се по бузите й сълзи — тя щеше да ги задържи, използвайки водната си фурия.
След като изчака кимването на председателя, Гай отново зае трибуната.
— В момента оценката ни за числеността на врага се колебае между сто и двеста хиляди — но за да бъдем честни, това не ни говори много. Ние знаем малко за техните индивидуални способности, но не знаем почти нищо за техните възможности за тактическо взаимодействие.
— Но все пак знаете нещо — включи се тих глас, достатъчно силен, въпреки че говорещият не беше на трибуната. Лорд Акватайн уверено погледна Гай: — Знаете, че те са изключително опасни. При еднакви други условия те превъзхождат същото количество алерански легиони.
Ревът, надигнал се при тези думи, беше мигновен и силен. Всички знаеха, че легионите са непобедими.
В продължение на хиляди години те бяха дисциплинираната стена от стомана и мускули, спираща всеки противник — а ако легионерът не е могъл да приключи битката с победа, то е само защото са му я изтръгнали от пръстите с невероятни усилия.
До този момент…
Много дълго време легионите не се бяха изправяли пред истинска заплаха.
Ледените в продължение на векове бяха неутрализирани от Защитната стена. В сблъсъците с канимите рядко вземаха участие повече от няколкостотин воини-вълци — поне докато Калар не сключи сделка с един от техните ренегати и буквално покани ордите им на алеранския бряг преди три години.
Маратите понякога печелеха отделни битки, но никога не удържаха окончателна победа, а само гарантираха, че контраатаките на алеранците ще стават по-чести и неизбежни.