Зад маската на дявола

- Двама ли? Защо двама? - учуди се писарят.

- Сутринта идва да го търси някаква жена. Веднага я изгоних. Ама след това няколко пъти я видях през прозореца, че се навърта наоколо.

Климент плати бирата и храната и побърза да си тръгне, съпровождан от неодобрителното мърморене на собственика. Спря до стената на странноприемницата и се прикри в сянката на близкия навес. Кой ли бе идвал да търси Павел в деня след убийството? И защо? Знаеше ли, че свещеникът е мъртъв?

Трябваше да разбере.

Не се наложи да чака дълго. Скоро забеляза, че също като него в тъмнината на малкия навес, където връзваха конете, се спотайва някой. Климент нямаше да го види, ако едно от животните не бе изпръхтяло и не бе привлякло вниманието му.

Реши да провери кой е. Бавно се промъкна покрай стената на странноприемницата, благодарен, че ниският й покрив и тъмната му сянка предоставят пълно прикритие. Бавно заобиколи конюшнята, приближавайки я от задната страна. За негов късмет стената не стигаше до земята. В долната й част бе оставена широка пролука, за да могат по-лесно да се почистват нечистотиите.

Писарят се сниши и опитвайки се да не вдига шум, се провря под дъските. Внимаваше да не се окаже под копитата на някой кон, защото стреснатото животно можеше да го ритне смъртоносно.

В предната част на навеса ясно различи облечен в черно приклекнал човек, който от време на време се подаваше и хвърляше бързи погледи към странноприемницата.

Разчитайки, че изненадата ще обърка противника и ще му даде предимство, Климент рязко скочи и се метна върху непознатия.

Двамата паднаха в прахта и макар да бе притиснал непознатия под себе си, той оказваше неочаквано силна съпротива, извивайки се на всички страни и опитвайки се да го удари с лакти. Писарят пробва да прокара ръка под гърлото му, но той заби зъбите си малко над дланта му.

Заслепен от болката, Климент се претърколи настрани, повличайки след себе си и своя противник, който се оказа върху него.

- Мария?! - извика невярващо писарят. - Какво правиш тук?!

Без да издава какъвто и да е звук, но не спирайки да се бори, жената се опита да удари с глава писаря.

- Мария, чакай, това съм аз, Климент! Не ме ли помниш? Срещнахме се в черквата на Закарий.

Името на убития свещеник произведе неочакван ефект върху лудата. Тя скочи на крака и преди писарят да успее да я задържи, побягна.

Климент също се изправи и се втурна след жената. По пътя си блъскаше хора, които му отвръщаха с ругатни, прескачаше купчини със смет, провираше се между сергиите, но накрая успя да настигне жената. Хвана я за ръката и я дръпна към себе си.

Мария спря, погледна писаря спокойно, все едно нищо не се е случило, и попита:

- Какво има?

Климент не знаеше как да реагира. Прегърна жената през раменете и бавно я поведе към близката сергия, на която продаваха нанизани на шиш печени парчета месо. Купи един и й го подаде. Мария лакомо се нахвърли върху него.