Шпионите на Собек [bg]

— Каквото знаем — отговори Куфу, — ви го казахме.

— А Имотеп? — попита Амеротке. — Той е бил близък на вашия храм, нали?

— Много близък — отговори Бузирис. — Според завещанието му, депозирано при жреците на Изида, Имотеп оставя цялото си имение на нашия храм.

Амеротке потисна усмивката си.

— В такъв случай, драги приятели, сигурно знаете въпросите, които ще ви задам. Присъстваше ли някой от вас в Дома на гората, когато Имотеп е умрял?

— Ясно, ясно — невъзмутимо каза Куфу, — виждам накъде биете. Ние сме наследниците, ние сме облагодетелстваните от смъртта на Имотеп. Но със сигурност не ние сме причината за тази смърт. Нито аз, нито съпругата ми Бузирис, нито Матайа, нито който и да е друг от този храм е посещавал Дома на гората — поклати глава той. — Със сигурност, не и през последните няколко седмици. Но както отбелязах, Имотеп беше чест посетител тук, особено през последните няколко месеца.

— Защо? — попита Амеротке. — Да не би да подозираше, че се мъти нещо?

— Вероятно — внезапно се намеси Матайа. — Имотеп много се интересуваше от нашия Дом на книгите. Търсеше карти, чертежи, планове на земите между Тива и Първия праг и по-конкретно на оазиса Синджар и укрепленията Тимсах. Питах го защо, но той беше стар воин, хитър, лукав и потаен. Просто си потупваше носа и казваше, че се опитва да си възстанови някои конкретни факти.

— Проучвал е миналото?

— Да, но изглежда, се интересуваше повече от движението по пътищата на Собек, от маршрутите надолу по Нил. След избухването на бунта в Нубия спомена, че аритите може да използват тези пътища, за да прекарват хора на север. Господарю, Имотеп беше стар войник, с много спомени.

— И затова беше убит — промърмори Амеротке, — при това твърде мистериозно, в неговата собствена Къща на тишината. Имаме и труп, открит в градината. Имотеп ли пое отговорността за погребението му?

Куфу вдигна рамене и разпери ръце.

— Имотеп беше набожен. Той не познаваше човека, нито пък някой друг от домакинството му. Трупът обаче бе открит в неговото имение и очевидно беше жертва на аритите. Като акт на милосърдие Имотеп пое разходите по изпращането на трупа за балсамиране и за погребването му в обикновена гробница в Некропола. Все още е възможно да видите трупа; трябва да остане в нашия Дом на смъртта за определено време. Господарю Амеротке, ако няма нищо повече… имаме и други задължения. Нашият храм беше дълбоко разстроен от това, което се случи днес. Матайа ще ви съпроводи до Дома на смъртта. Говорете с Пазителя на труповете и с жреците и писарите там.

Амеротке кимна в знак на съгласие. Куфу и Бузирис станаха, поклониха се, взеха си довиждане и напуснаха.