![Шпионите на Собек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/8/shpionite-na-sobek-bg-download.jpg)
Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
— Господарю Амеротке?
Съдията отвори очи. Куфу се взираше в него.
— Добре ли сте?
— Добре съм — отвърна съдията — и ще говоря откровено. Това, което е планирано да се случи тук, в Тива, идва направо от Царството на злото, от Сатаната. Всичко може да рухне. Искате ли това да се случи, първожрецо Куфу? Можете ли да си представите една неуспешна война в Юга? Либийците наблюдават и изчакват, същото правят и онези в Тива, които не подкрепят Божествената и чиято лоялност към Божествената къща е под въпрос. Помислете — каза той, — Сгеру е като някой, който грабва прът и го забива дълбоко в едно езерце, като върти и бърка с все сили, рови и разпенва тинята, докато размъти цялата вода. И това, което е обезсърчаващо — горчиво продължи той, — е, че в нубийския полк има такива, които биха могли да ни кажат истината, но изтезанията няма да дадат резултат. Всичко, което можем да направим, е да нараним някой невинен и да отблъснем тези, които са лоялни към нас.
— Именно! — съгласи се първожрецът.
Амеротке наведе поглед към бокала си с вино. Сети се за Пармен и другите, които чакаха в преддверието отвън.
— Ами смъртта на Имотеп? — попита той. — Какво можете да ни кажете за нея?
— Имотеп беше фаворит на стария фараон. Роден е в Нубия — обясни Куфу. — Когато Тутмос I нахлу в страната и я завладя, Имотеп застана на неговата страна. Доказа се като забележителен и страшен воин и изкусен съгледвач, а съветите и подкрепата му за стария фараон бяха безценни. Светая светих на Нубия беше щурмувана и превзета. Имотеп беше щедро възнаграден. Получи в знак на благодарност свещената статуетка на аритите — хиена от масивно злато, както и немалко сандъчета, пълни със сребърни и златни слитъци. Беше доведен в Тива, за да бъде обсипан с още и още почести; всичко това се случи преди много години. Предаността му към Божествената никога не е била под въпрос. Той живееше в Дома на гората заедно с близките си. Всички до един са нубийци.
— От чиста кръв? — попита Валу.
— От чиста кръв — съгласи се Куфу, — но враждебни към аритите. Имотеп беше извънредно загрижен и притеснен за настоящата криза. При едно от посещенията си искаше специално да дискутираме ситуацията в Нубия; проучваше една стара карта и някакви чертежи и планове, съхранявани в нашия Дом на книгите. По-конкретно се интересуваше от пътя на Собек през оазиса Синджар.
— Около който изчезват имперските куриери — каза Амеротке. — Имотеп засегна ли този въпрос?
— Всъщност не. Просто помислих, че това е един стар войник, който си припомня някогашните славни дни. Обаче няколко дни преди покушението срещу Божествената в занемарената и буренясала градина в имението на Имотеп беше открит труп; главата му беше обръсната, тялото — съвсем голо. Беше удушен с червената кърпа на аритите, а ръцете му бяха отрязани, само боговете знаят защо, и тялото му беше скрито под някакви храсти. Имотеп много се разтревожи. Никой не знаеше кой е и откъде е този човек, какво е правил и защо аритите са го убили в имението на Имотеп. Вчера следобед, както знаете, Имотеп се оттеглил в Къщата на тишината, по-скоро голяма градинска вила, отколкото обикновен павилион, с шест прозоречни отвора високо в стените; те са много тесни и всичките имат решетки. Няма никакъв друг вход или изход, освен двукрилата врата във фасадата. Имотеп я заключил отвътре, а Рахмел спуснал резетата отвън. Цялото домакинство очаквало господарят им да се върне непосредствено преди залеза.
— И? — попита Валу.
— Имотеп просто не се появил. Пармен наредил да махнат външната греда и резетата и разбили вратата. Намерили господаря си вътре, паднал върху няколко възглавници. Бил удушен, а червената кърпа била здраво пристегната около врата му. Златната статуетка на хиената и кюлчетата от сандъчетата били изчезнали…
Куфу се канеше да продължи разказа си, когато вратата изведнъж рязко се отвори. Един слуга се втурна вътре и коленичи пред тях.
— Господари — изстена мъжът, — трябва да дойдете веднага. Затворникът, този, когото заведохте в Дома на оковите… Бил е открит удушен в килията си!