Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Разбира се, че не — отговори той, достатъчно рязко, за да накара Дуумхамър да присвие очи. — Погледнете!

Той кимна на Чо’гал, който коленичи до първото тяло и постави кристален жезъл в студените му, сковани ръце. Тези магически оръжия отнеха повечето време от подготовката, но Гул’дан знаеше, че без тях новият му отряд ще е толкова слаб, колкото Ракмар предполагаше. За щастие, той и Чо’гал вече бяха започнали да експериментират с подобни неща за своите цели и успяха да променят заклинанията си, за да пригодят оръжията за новата им роля.

Докато двамата с Дуумхамър наблюдаваха, трупът се размърда. Пръстите му се свиха около жезъла, който започна да свети. Светлината му се разля по цялата дължина на ръката му и бавно обхвана цялото тяло, придавайки му зелено сияние. И после трупът отвори очи.

Дуумхамър леко се стресна, макар че не издаде никакъв звук и този път беше ред на Гул’дан да се усмихне самодоволно. Той все пак не можеше да вини Военачалника, че се е сепнал. Самият уорлок намираше гледката за страховита, въпреки че именно той беше създал тези същества.

Трупът бавно се изправи на крака, първоначално с по-тромави движения, но след всяка изминала секунда придобиваше видима ловкост. Вдигна блестящите си червени очи към Гул’дан и тогава оркският уорлок прочете в тях, че го разпознават.

— Значи успя, Гул’дан — каза съществото, а думите му прозвучаха странно заради новата челюст с твърде дребни зъби.

После огледа тялото и крайниците си и вдигна свободната си ръка, за да опипа лицето си.

— Ти върна духа ми в този свят! — трупът се засмя по-скоро като орк, отколкото като човек. — Чудесно!

— Добре дошъл отново, Терън Горфийнд28 — отвърна Гул’дан, опитвайки се да прикрие смеха в гласа си. — Да, върнах те, за да можеш отново да служиш на Ордата.

Дуумхамър пристъпи напред, оглеждайки внимателно странното същество пред себе си.

— Горфийнд? Един от уорлоците на Съвета в сянка? Но аз лично го убих.

— Всички ние се посвещаваме на Ордата — отвърна подигравателно Гул’дан, покланяйки се дълбоко, за да скрие изражението си от Дуумхамър. — Душата на Горфийнд не напусна тази земя… просто я повиках, след като й намерих нов дом. Само че сега цялото му тяло е напоено с магия. Той е много по-мощен от преди, както и останалите уорлоци до него.

Чо’гал продължаваше да действа зад гърба на Горфийнд и другите трупове също започнаха да се изправят.

— Значи това ми даваш? — изръмжа Дуумхамър. — Трупове на воини, задвижени от мъртвите ти поддръжници?

Лицето му се изкриви от отвращение.

— Вие поискахте воини — напомни му остро Гул’дан. — И ето че ви ги осигурих. Те ще могат да се изправят срещу човеците. И макар телата им да са гнила човешка плът, по дух и принадлежност те все още са орки. И все още могат да владеят магия! Помислете си какво могат да направят в битка!