Пеперуда в леда [bg]

— Ще си взема, благодаря.

Той се захваща за работа, а аз си наливам чаша студен чай. Докато той разопакова продуктите, си давам сметка, че ще има доста работа.

— Да ти помогна ли? — питам го.

— Не, ще се оправя.

— Да отида ли да взема дървеното плато за деликатеси от вкъщи?

— Аз имам.

— Наистина ли?

Той поглежда към мен и ми намига.

— Наистина.

— Чудя се с какво ли още ще ме изненадаш тук.

— Пълен съм с изненади, малката — отвръща той.

Вади един страшно изглеждащ нож от стойката на плота и се захваща да реже пръчка салам.

Признавам, че е прав — от деня, в който се появи, не е спрял да ме изненадва.

— Имаш ли нещо против да разгледам къщата?

— Аз не те питах, когато се разходих из твоята.

— Аз съм по-възпитана.

Той се ухилва.

— Заповядай! Държа боксерките си в горното дясно чекмедже, в случай че искаш да свиеш някой чифт, за да си го пазиш под възглавницата.

— Откъде ги вадиш тези лафове, Фрост?

Тръгвам по коридора.

— Тийгън?

Тежестта в гласа му ме кара да спра и да го погледна през рамо.

— Да?

Гарет оставя ножа, изражението му е сериозно.

— В кабинета ми има семейни снимки. Затворих вратата, преди да дойдеш, но може да влезеш. Ако искаш.

Единствената затворена врата.

Осмислям онова, което казва, и кимвам.

— Благодаря ти!

Той успява да извие устни в тъжна усмивка и се връща към заниманието си.

Тръгвам надолу по коридора. Първата врата, покрай която минавам, преди беше стаята за гости на Лес и Мардж.

По всичко личи, че сега той я ползва за спалня. Вдишвам дълбоко и усещам аромата му. Вечерта, когато ни покани на вечеря, тази врата беше затворена и тогава се зачудих за какво ли служи сега помещението.

В стаята има огромно легло върху платформа от масивна дървесина, със сиви чаршафи и завивка. Срещу леглото има скрин и само едно нощно шкафче, от страната на вратата.

Всички мебели са с изчистен и модерен дизайн, от естествена дървесина, без фурнир. На огромния прозорец няма нито перде, нито щори, и панорамната гледка към залива Пюджит се разкрива пред мен в пълния си блясък.

На стената е закачена една от картините му. Мъглива смесица от алени нюанси, които смътно очертават линиите на голо женско тяло. По-малка е от картината във всекидневната и за разлика от нея е силно еротична. Обръщам се и виждам маратонките му за бягане в ъгъла.

Върху скрина е поставена черна чиния, а в нея пръстен — златна халка.

На излизане от стаята сърцето ми пулсира от болка, дълбоко в гърдите ми отеква ехото на загубена любов.

Следващата врата води към някогашната баня за гости, която Гарет очевидно използва за лична. За вечерята беше изчистена, но сега виждам в стъклената душкабина самобръсначката и козметиката му. Винаги съм се възхищавала на мивката и душа от бял италиански мрамор със златисти нишки, както и на месинговите кранчета и смесители, които придават на мястото допълнителна топлина. Но сега, с пръснатите наоколо неща на Гарет, ми харесва още повече.