Пеперуда в леда [bg]

— Тийгън! Знаех си, че си ти! — В гласа й се усеща нотка на акцент от Централна Европа, а усмивката й е по момичешки чаровна. Дългата й гладка коса грее като слънце и се спуска почти до кръста й. Облечена е стилно — с черни ботуши, декорирани с черна кожа, която подхожда на кожения елек, който е облякла върху тъмносиво боди.

— Занета. — Присъствието й ме изнервя. — Здрасти!

— Отдавна не си минавала да ме видиш — отбелязва тя.

Поглежда Гарет, забелязва, че ме държи за ръката, и се усмихва. — Нали ти казвах, че пак ще започнеш да излизаш с мъже? Сигурна бях, че ще се случи.

Прекалено съм притеснена, за да ги запозная.

— Имаш ли… — опитвам се да преглътна, но устата ми е пресъхнала. — Имаш ли новини?

Тя ме хваща за ръката.

— Не можем да говорим тук. Ела да ме видиш. Звънни и ще се уговорим.

— Извинявайте — намесва се Гарет и закрилнически ме прегръща през рамо. — Коя сте вие?

— Занета — представя се тя и му протяга ръка. — С Тийгън се познаваме от доста време.

Тя накланя леко глава и го поглежда внимателно, дългата й руса коса се плъзва по рамото.

— Очаква те нещо голямо, нещо свързано с работата ти. И ти трябва да дойдеш при мен.

Трепвам, когато виждам, че бърка в преметнатата на рамото й чанта „Луи Вютон“ и вади визитка. Подава я на Гарет и пак ме поглежда.

— Имам да ти разказвам толкова много, Тийгън.

— Не можеш ли да ми кажеш сега? Малко поне?

Щом прочита визитката, Гарет впива пръсти в талията ми.

— Сега си тръгваме, Занета. И няма да се видим повече. Никога.

— Гарет!

Поглеждам нагоре и виждам бясното му ледено изражение.

Занета се усмихва в отговор.

— Разбирам скептицизма ти. Но Тийгън ще ти каже колко полезна мога да бъда.

— Госпожо, ако можехте да ми помогнете — отвръща той с нескрита неприязън, — трябваше да го направите преди петнайсет месеца. В сегашната ситуация мисля, че сте шарлатанка и се възползвате от една уязвима жена, а това ме вбесява достатъчно, че да направя нещо необмислено. Вярвайте ми — не искате да си имате проблем с мен. Така че се махайте! Веднага!

Тя присвива устни, сините й очи стават безизразни и студени. Поглежда към мен.

— Знаеш къде да ме намериш, Тийгън, и знаеш, че мога да ти помогна.

— Не ни търси повече! — провиква се след нея Гарет.

Тя ни обръща гръб, показва му среден пръст и пресича улицата. Разкъсвам се дали да тръгна след нея, или да остана с Гарет. Знам, че е лудост, но ако наистина има новини…

— Екстрасенс?! — изсъсква Гарет. — Ти майтапиш ли се?

— Спри! — Свивам рамене. — Не трябваше да й говориш така.

— Тя е мошеничка, по дяволите!

— Е, и?

— Е, и? Това ли ще ми кажеш? Накарала те е да се изръсиш с бог знае колко пари?

— Не съм се изръсила. — Тропвам с крак. — А и мога да си го позволя.

— Въпросът не е в парите, мамка му! Тя се е възползвала от теб, Тийгън!