Пеперуда в леда [bg]

— Значи си бил сигурен, че ще се стигне дотук?

— Оптимист съм, щом става дума за теб, Тийгън.

Влизаме в спалнята му, сърцето ми бие бясно. Той застава срещу мен.

— Нуждая се от теб повече от всичко. Бих се отказал дори от рисуването, ако се налага.

Нервността ми отстъпва пред удивлението.

— Никога не бих поискала от теб да го направиш.

— Надявам се, но без теб не рисувах и не мисля, че ще мога да го правя, ако те загубя, така че — той съблича тениската си и я хвърли настрани, — ако някога ми се наложи да избирам между двете, избирам теб.

Сяда на ръба на леглото и се навежда да развърже връзките на обувките си, сякаш току-що не е заявил привързаност и отдаденост на ниво, което ще промени завинаги и моя, и неговия живот. Изтръпвам, до болка ми е ясно, че това, което ще се случи, вече е повече от „следващата стъпка“. И нямам нищо против. Напълно нищо. Но…

Посочвам картината на стената.

— Не знам дали мога да ти дам онова, което е вдъхновило тази картина.

Той дори не поглежда натам, не откъсва очи от мен.

— Не търся нищо от миналото. Прекалено съм зает да желая това, което имам пред себе си сега.

Изхлузвам кецовете си и посягам да си събуя чорапите.

— Само чорапите и обувките — заявява той. — Останалото остави на мен.

— Тогава аз ще ти сваля дънките. И боксерките.

Той се ухилва хищнически.

— Дадено!

И втората му обувка пада на земята и той я захвърля в ъгъла при първата. Следват чорапите. Прави ги на топка и също ги мята встрани. В целия този процес има някаква странна еротика. Красиво изваяните черти на гърба му, докато се навежда, начинът, по който се движат коремните му мускули, докато се изправя, стягането и отпускането на бицепсите му.

— Изглеждаш наистина добре — казвам. — И си много, много секси.

Гарет се изправя и се извисява над мен.

— Много се радвам, че от всичките ми отчаяни усилия да те впечатля е имало смисъл.

— О, боже! Стига глупости!

— Без майтап. — Той ме хваща през кръста. — Борих се за всяко преимущество, за което успях да се сетя.

— Значи съм напълно безпомощна — прошепвам.

Гарет хваща ръба на блузата ми и леко я дръпва нагоре.

— Да изравним малко нещата.

Поемам дълбоко дъх и изпъвам ръце над главата си.

Блузата се вдига нагоре и за миг не виждам нищо. Което прави промяната в дишането на Гарет още по-осезаема.

Когато отново виждам лицето му, очите му са светлозлатисти.

— Сега на мен не ми стигат думите — казва той дрезгаво.

Посягам към ципа на дънките му и с треперещи пръсти се опитвам да ги разкопчая. Твърдият му еректирал пенис изпъва плата и се отърква в кокалчетата на пръстите ми.

— И аз съм нервен — казва той.

Поклащам глава в знак на несъгласие. Успявам да освободя копчето и хващам ципа с тръпнещи пръсти.

Свалям го и дънките се смъкват, разкривайки боксерките и забележителна подутина, опънала черната материя.

Гарет ме вдига, сяда на ръба на леглото и ме придърпва в скута си така, че да го възседна. Голите ми гърди докосват парещата му кожа, а нежните му косъмчета дразнят зърната ми. Мирише прекрасно — просто следа от мускус с цитрусова нишка — едновременно освежаващо и възбуждащо.