Пеперуда в леда [bg]

10

Гарет се обръща и тръгва, като ме повлича със себе си.

— Използваш това като повод да се махнеш оттук, вместо да продължим по план.

— Наистина трябва да замълчиш — предупреждавам го.

Докато вървим към рейндж роувъра, не си казваме нищо повече. Гарет ми отваря вратата и оставя почти пълната пазарска чанта на задната седалка. Наслаждавам се на краткия миг тишина, преди да заобиколи колата и да отвори шофьорската врата.

Мята се вътре, пали двигателя, пуска навигацията и ме поглежда остро.

— Като излезем на магистралата — казвам.

Гарет слага ръка зад седалката ми и се обръща назад, за да изкара колата.

— Играеш си с търпението ми, Тийгън. Наистина си играеш — промърморва той.

Тръгваме по стръмните улици, които криволичат ту надолу, ту рязко нагоре, почти като тези в Сан Франциско. Накрая излизаме на магистралата.

— Защо просто не говориш с Рокси? — пита той веднага. — Тя е добра приятелка, нали? Знам, че се притеснява за теб.

Побиват ме тръпки.

— Какво си й казал?

— Нищо не съм й казвал. — Той ме поглежда. — Забелязала е защитите в къщата ти, колко стриктно заключваш всичко. Мисли, че вероятно Кайлър е ставал агресивен, когато се дрогира.

За миг името на бившия ми съпруг увисва във въздуха помежду ни.

Поглеждам през прозореца към отдалечаващия се град, не искам да си хабя думите в разговори за този човек.

— Говорил ли си с Рокси след вечерята у вас?

— Не. Но си махаме за поздрав от време на време.

— Тя те отбягва — отбелязвам безизразно. — Ако не те отбягваше, вече да се е отбила при теб поне няколко пъти. Принципно прави така. Освен това съм сигурна, че си умира да те пита разни неща за работата ти. Все пак и тя се занимава с изкуство. Доста нетипично за нея е да стои на разстояние.

— Какво намекваш? Че не ме харесва?

— Обожава те. Но мисълта за Дейвид… — пръстите ми се сгърчват в скута ми. — Със сигурност се чувства неловко. Болка, депресия, тъга — повечето хора, колкото и добри приятели да са, предпочитат да стоят настрана от подобни състояния и от онези, които страдат от тях.

— Мислиш, че не е трябвало да й казвам? — Кокалчетата на ръката му, която държи волана, побеляват. — Не мога да се преструвам, че синът ми не е съществувал, Тийгън. Това ще е все едно да го изгубя отново.

Въздъхвам.

— Това, което се опитвам да кажа, е, че — да, Рокси е добър и грижовен приятел, но хората предпочитат да стоят далеч от неудобни ситуации, а аз не мога да си позволя да загубя Рокси и Майк.