Пеперуда в леда [bg]

— Аз ще сготвя — предлага тя.

Усещам, че и последните следи от напрежение в мен се отцеждат.

— Така ли?

— Ще направя спагети. Винаги си харесвал спагетите ми.

— Така е, нямам търпение да ги опитам отново.

Думите са твърде слаби, за да предадат нетърпението ми. Да имам възможност да преживея нещо от миналото, било то и толкова просто като любимо ястие, което тя приготвяше за семейството ни, е нещо, за което жадувах толкова дълго, че се превърна в болезнена празнина вътре в мен.

Ръцете й леко се плъзгат нагоре-надолу по моите.

Тийгън оглежда изображенията, които ги покриват.

— Това сигурно е боляло — отбелязва тя.

— Първоначално това беше целта.

Вдига поглед към мен.

— Мисля, че татуировките ти са много секси.

— Радвам се да го чуя — отвръщам. По тялото ми се разлива топлина, която можеше да се конкурира с тази на скоча.

— Означават ли нещо?

Кимвам.

— Лабиринти са. Единият започва и свършва при сърцето ми, другият започва и свършва при китката ми, където се усеща пулсът.

Очите й се разширяват, погледът й следва извивките и ъглите на изображенията.

— Дейвид беше жизнената ми енергия — обяснявам аз. — Ти си сърцето ми. Каквито завои и преврати да направи животът, всичко започва и свършва с нас двамата.

В очите й блесват сълзи, но не потичат.

— Ще ги проследя и двата — казва тя с дрезгав от вълнение глас. Хваща ръката ми за опора и се повдига на пръсти, за да ме целуне.

— Може да отнеме известно време — посочвам. — Вероятно години.

— Никъде няма да ходя.

Тийгън отпуска глава на гърдите ми.

— Обичам те — казвам.

И пак — думите са твърде семпли, за да опишат силата на емоцията, която изпитвам.

— Аз те обичам повече — отвръща тя.

— Това напълно ме устройва — шегувам се.

Облягам се на мивката, придърпвам Тийгън между краката си и я притискам към себе си. Ще я държа близо до себе си до последния си дъх.

— Стъпка по стъпка, нали? — казва тя тихо.

— Да, докторке. Ще го направим точно така — стъпка по стъпка.