Пеперуда в леда [bg]

Той смъква дънките и боксерките си по дългите си силни крака и ги изритва встрани. Погледът ми спира между хълбоците му и от мен се изтръгва тих стон. Толкова е възбуден и готов, пенисът му се извива от широката основа до голямата главичка, която стига до пъпа му.

Хлъзгава капка предеякулационна течност се стича от едната страна на плътния му ствол, като следва линията на широка изпъкнала вена.

Гарет отваря със сила чекмеджето на нощното шкафче, грабва един презерватив и го нахлузва. Изражението му е концентрирано, погледът — трескав. Контролът му виси на косъм, който всеки момент ще се скъса.

Физически и психически изтощена, оплетена в разрошената си коса, аз се завъртам по корем и се опитвам да се довлека до другия край на леглото. Усещам как матракът се огъва под тежестта му и в следващия момент дланта му обхваща глезена ми и ме спира. Изтръпвам, изплашена, че няма да преживея опустошителната му страст. Но в следващия миг главата ми се свежда и цялото ми тяло се отпуска в смирена молба. Това единствено докосване — крехката връзка между моята кожа и неговата ръка — е достатъчно, за да ме успокои.

Лактите ми се свиват, гърдите и раменете ми се отпускат към завивките, ду пето ми се повдига. Едната ръка на Гарет се плъзва нагоре по бедрото ми към хълбока, а другата ме хваща за талията.

— Добре ли си? — пита той. Гласът му е дрезгав и плътен като джаз. Глас, който сам по себе си е съблазън.

Кимвам и затварям очи. Разтварям крака по-широко.

Устните му докосват долната част на гърба ми, той подхваща бедрата ми над коленете и нежно изпъва краката ми обратно на леглото. Ляга до мен, тежката му ръка обгръща гърба ми, кракът му притиска моите. Горещата му влажна буза се отпуска на рамото ми. Пенисът му нетърпеливо и настоятелно пулсира в бедрото ми.

Няколко дълги секунди той просто стои така и ме прегръща. Дишането му е тежко, тялото му трепери.

— Гарет? — обръщам се към него, объркана.

— Не си длъжна, Тийгън — казва той дрезгаво. — Мога да чакам.

— Какво? — Измъквам се от хватката му, за да се завъртя към него. Лежим, допрели глави. Златното в очите му е изчезнало. — Готова съм. Просто имах нужда да си поема въздух.

В помръкналия му поглед се чете отчаяние.

— Не мога да рискувам да прецакам всичко. Колкото и да те искам, не си струва, ако ще те загубя.

Докосвам лицето му и проследявам с върха на пръстите си извитата му вежда.

— Гарет. Искам те. Наистина. Просто ми дойде в повече.

Ти си повече. Трябваше да се успокоя малко.

Той не казва нищо, не помръдва. Обръщам се, за да легна настрани, с лице към него. Кракът му се отдръпва и ме освобождава от тежестта си, но аз го следвам и на свой ред обхващам талията му с крак. Придърпвам го по-близо до себе си.