Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Тя кимна и косата й се завълнува като море. Стив се запита каква ли е, ако я докосне.
— Но се опитваме да разрешим въпроса чрез строг научен подход — каза тя. — Разбирате ли, еднояйчните близнаци имат едни и същи гени, абсолютно еднакви. Двуяйчните не са така, но обикновено израстват в една и съща среда. Изучаваме и двата вида и ги сравняваме с близнаци, отгледани отделно един от друг, и отчитаме приликите.
Стив се чудеше какво общо има това с него. Освен това се питаше на колко ли години е Джийни. Докато я гледаше вчера да тича по корта с прибрана под шапката коса, му се стори, че е горе-долу на неговата възраст, но сега вече виждаше, че е по-скоро някъде около тридесетте. Това не промени отношението му към нея, но преди никога не му се бе случвало да хареса толкова възрастна жена.
— Ако средата е по-важна — продължаваше тя междувременно, — близнаците, отгледани заедно, ще си приличат много, а раслите отделно един от друг близнаци ще бъдат доста различни, независимо дали са еднояйчни или двуяйчни. Всъщност обаче разбрахме, че е точно обратното. Еднояйчните близнаци си приличат много, независимо от това кой ги е отгледал. Даже еднояйчни близнаци, отгледани отделно един от друг, си приличат много повече и от двуяйчни близнаци, отгледани заедно.
— Като Бени и Арнолд ли?
— Точно така. Видяхте ги, че са като две капки вола, въпреки че са израсли в различни семейства. Това е типично. Този отдел е изследвал над сто двойки еднояйчни близнаци, възпитани в различни семейства. От тези двеста души двама са известни поети и са близнаци. Двама имат подобни професии, свързани с домашни любимци — единият обучава кучета, а другият ги развъжда. Те също са двойка близнаци. Имаме и двама музиканти — учител по пиано и учител по китара. Също близнаци. Но тези са най-ярките примери. Както сам видяхте тази сутрин, ние извършваме научни наблюдения над дадена личност, тестваме интелигентността и различните психологични измерения. Резултатите от тези изследвания често дават едни и същи показания: еднояйчните близнаци си приличат твърде много, независимо от възпитанието им.
— Докато Сю и Елизабет са доста различни…
— Точно така. И все пак те имат общи родители, живеят в общ дом, ходят в едно и също училище, ядат една и съща храна… Сигурно Сю е мълчала през цялото време, докато Елизабет ви е разказала целия си живот.
— Всъщност тя ми обясни значението на думата „монозигот“.
Д-р Ферами се засмя, показвайки равни бели зъби и връхчето на розовия си език. Стив изпита странно удоволствие от факта, че я е разсмял.
— Но вие все още не сте ми обяснили какво общо имам с тези тестове.
— Малко е трудничко — каза тя, едва преодолявайки смущението си. — Това преди никога не е ставало.
Изведнъж всичко му се проясни. Беше толкова очевидно, но бе толкова невероятно, че в първия миг изобщо не можа да повярва.
— Мислите, че имам брат — близнак, когото не познавам? — попита той смаяно.
— Не можах да измисля начин, за да ви го кажа по-тактично — тъжно рече тя. — Да, така е.
Главата му се замая, съзнанието му отказваше да смели информацията.
— Наистина съжалявам — тихо продума д-р Ферами — Струва ми се, че няма за какво да се извинявате.
— Обикновено хората, които идват при нас, знаят, че са близнаци. Обаче аз въведох нов начин за издирване на обекти за това изследване и вие сте първият. Всъщност фактът, че не подозирате, че имате брат — близнак, е огромно доказателство за ефективността на системата ми. Но не предвидих, че ще се наложи да смущаваме хората с тези разтърсващи новини.
— Винаги съм искал да имам брат — каза Стив. Той бе единствено дете и се бе родил, когато родителите му наближаваха четиридесетте. — Брат ли имам?
— Да, еднояйчни близнаци сте.
— Но как така е станало, че не знам нищо! — прошепна Стив.
Джийн бе загубила самообладание и неловко мълчеше.
— Сам ще се сетя — размисли за момент Стив. — Вероятно съм бил осиновен?
Тя кимна.
Това бе още по-разтърсваща мисъл — мама и тате може би не му бяха родители.
— А може и двамата с брат ми да сме били осиновени. Като Бени и Арнолд?
— Така е — каза тя със сериозен глас.
Взираше се в него с невероятните си тъмни очи. Въпреки бъркотията в съзнанието му, той успя да си помисли колко е хубава. Искаше му се да го гледа така вечно.
— Според досегашния ми опит — подзе Джийни — дори един обект да не знае, че има близнак или близначка, обикновено е наясно дали е осиновен или не. Но дори и при това положение трябваше да се досетя, че при вас може да е различно.