Третият близнак [bg]

— Бях най-непослушното момче в клас — усмихна се иронично Стив. — Винаги измислях какви ли не лудории.

— С каква цел?

— Ами… просто да нарушавам правилника. Тичах по коридорите. Носех червени чорапи. Дъвчех дъвка в час. Целунах Уенди Паркър зад лавиците на училищната библиотека, когато бях на тринадесет години.

— Защо?

— Защото беше много хубава.

Тя едва сдържа усмивката си:

— Искам да кажа, защо си нарушавал правилника?

Той поклати глава.

— Просто не можех да бъда послушен. Правех това, което ми се искаше. Правилникът бе толкова глупав и скучен. Винаги съм бил на косъм от изхвърляне. Спасяваха ме само отличните ми бележки и фактът, че съм бил постоянно капитан на някой отбор — по футбол, по баскетбол, по бейзбол, по лека атлетика. Не мога да се разбера, мислите ли, че съм странна личност?

— Всеки е странен по свой си начин.

— Сигурно. Защо имате халка на носа?

Вдигна вежди, сякаш да напомни, че тук тя задава въпросите, но все пак му отговори.

— Като бях малка, на четиринадесет години, минах през фазата „пънк“… зелена коса, раздърпани чорапи, знаете как е. Част от тези атрибути беше и обичка на носа.

— Ако не слагате нищо, дупчицата ще се затвори.

— Знам, но сигурно я държа, защото мисля, че цялата тази сериозност в работата е наистина отегчителна.

Стив се усмихна. Боже господи, харесвам тази жена, помисли си той, нищо, че е твърде възрастна за мен. След това мисълта му се върна на главната тема.

— Откъде сте толкова сигурна, че имам брат — близнак?

— Направих си компютърна програма, която може да търси хората по двойки от медицински досиета и от други данни. Еднояйчните близнаци имат подобни био вълни, електрокардиограми, пръстови отпечатъци и зъби. Програмата ми претърси огромната база от данни на една медицинска застрахователна компания и откри, че рентгеновата снимка на извивката на зъбите ви е същата, както на още един човек.

— Не ми се струва убедително.

— Може и да не е, въпреки че има празнини между зъбите на същите места, както при вас.

— И кой е той?

— Казва се Денис Пинкър.

— И къде е сега?

— В Ричмънд, Вирджиния.

— Срещнахте ли се с него?

— Утре ще отида до Вирджиния да се видим. И с него ще проведа същите тестове, както и с вас. Ще му взема кръвна проба, за да сравним неговата ДНК с вашата. Тогава вече ще знаем със сигурност.

Стив се смръщи съсредоточено.

— А има ли отделна област, в рамките на генетиката, разбира се, от която се интересувате?

— Да, специалността ми е престъпност и дали тя е наследствена.

— Разбирам. — Стив кимна. — И какво лошо е направил?