Искрено ваш Шурик [bg]

— Не, не, дай коняк.

Тя беше донесла всичко: и коняк, и бонбони.

Дано си отидат по-скоро — тормозеше се Вера. — Да си останем двамата, да си спомним за мама. Всичко е провалено, провалено. Разбира се, това е невероятно нахалство да се изтърсиш така, без покана, с тази чудовищна храна, от която после ще получим киселини, оригване, ако не и стомашно разстройство…

Аля се чукна с всички и отпи. О, докъде стигна! Да можеха да я видят приятелките й от Акмолинск… В Москва, в такъв дом… С копринена рокля… Шурик Корн, пиано, шампанско…

Никога по-рано не бе пила. Когато й предлагаха, отказваше. В завода се пиеше поголовно, тя винаги се бе страхувала от пияни мъже и знаеше какво правят: сграбчат те, преметнат ти фустата над главата и те почват… И полубратята й като малка, и момчетата от бараките — няколко пъти я бяха хващали. В лабораторията също — миналата година организираха за Първи май нещо като банкет, а после домакинът и старши лаборантът Зоткин й са нахвърлиха в гардеробната… Но сега й беше толкова хубаво, толкова сладко.

„Затова значи ме присвиваше коремът — сети се тя. — Това е то, затова всички пият — направи си тя извода, отчасти погрешен. — Момичетата ми казваха, че било хубаво. Може и да е вярно… Какъв ден ми се случи. Аз ще постигна своето…“ — реши Аля и впери блестящите си очи в Шурик.

А Шурик си хапваше безметежно: има ли значение какви планове кроят хората… Той си имаше свой — за два часа утре, тоест вече днес, се бяха разбрали с Матилда. Тази сутрин тя се канеше да посети приятелки, а вечерта щеше да се прибере. Заради котките, разбира се. И Шурик щеше да я навести, след като отпразнуваше Новата година с майка си — печално и благолепно.

— Защо не потанцуваме? — тихичко предложи Аля.

— Ами магнетофонът е в моята стая. Какво, да го донеса ли? — Шурик беше точно толкова недосетлив, колкото Аля — непохватна.

— Защо, може и там — изчерви се Аля под погледа на присмехулната началничка.

— Добре — съгласи се Шурик и избърса устата си с колосаната салфетка, до която Аля не смееше да се докосне.

— Нека, нека потанцуват — каза с гнусен глас Фаина Ивановна, но никой не забеляза това.

Младите излязоха, а Фаина Ивановна се впусна в откровения, започна да разказва на Вера Александровна как се сключвали договори с художници, как се оформяли разходите по стопански и художествени пера — което Вера Александровна изобщо не искаше да знае.

В стаята на Шурик нямаше място за танци: там имаше диван, бюро, два шкафа и оставаше само една тясна пътека между тях, в която под разнежващите звуци на блуса Аля се притисна до Шурик с цялата си мършавина. Шурик се изненада колко приличаше на опип на Лиля: крехки ребърца, корави гърди… Само дето Лиля танцуваше весело, като циганка, а тази само на място, като настъпваше собствените си крака. Но притиснеше ли я повечко, ставаше ясно едно съвсем учудващо обстоятелство: тънките крачета бяха прикрепени някъде встрани и между тях имаше такава мамеща празнота, откриваше се такъв разтворен път и онова нещо, венериният хълм, сякаш висеше във въздуха и дори изпъкваше малко. Той повдигна роклята, просто така, за да провери от любопитство как е станало това, и се изненада: ивичката на пликчетата се отмести с лекота и пръстът му попадна право в топлата хралупа. И тя пъргаво-пъргаво, сякаш лекичко, подскочи и плътно се наниза на него. Лека, безтегловна, също като Лиля. Той застена: Лиля… Без разните там прасци, никакво излишно месо. Само онова, единственото, което му бе нужно… Съвсем различно от Матилдиното, съвсем друго… И блусът не пречеше на нищо — проточена саксофонна нота. И в момента, когато Шурик подпря тази безтегловност на шкафа и разкопча стегнатите копчета и вече всичко тръгна от само себе си… от коридора се чу строг възглас: