![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
— Шурик, може ли за един момент?
Викаше го не майка му, викаше Фаина Ивановна.
— Да, да, сега — обади се Шурик, дръпна се, наруши всичко, свали от себе си чуждото момиче. Тъмната коприна на полата електростатично бе полепнала по гърдите й и той за пръв път се зачуди колко интересно е подредено всичко: под слабата светлина на настолната лампа, обърната към стената, го гледаха алените листенца на изпъкнало цвете…
— Сега ще се върна — дрезгаво прошепна Шурик и започна да напъхва копчетата в тесните илици на новите си панталони.
В антрето се обличаше Фаина Ивановна. Вече се беше напъхала в ботушите си. Отслабналите чанти лежаха на пода като кучета в краката на стопанката си.
— Шурик, хвани такси на Фаина Ивановна — помоли майка му.
— Добре — кимна Шурик. Нямаше как.
— Нашият двор е толкова тъмен. Нека ме изпрати до входа и после ще се върне със същото такси.
— Разбира се, разбира се — радваше се освободената Вера.
Часът беше най-гуляйджийският, малко след два. Веднага спряха кола. По някакво забавно съвпадение блокът на Фаина Ивановна се намираше точно срещу общежитието на Аля. Фаина Ивановна плати и освободи колата за известно недоумение на Шурик, който все още беше под магнетичното въздействие на онова нещо, което бе открил под вишневата рокля.
Нямаше никакъв тъмен двор, но Шурик не обърна внимание на това. С едната ръка той носеше двете олекнали чанти, върху другата се бе отпуснал тежък астраганен ръкав. Качиха се с асансьора. Фаина Ивановна отключи, побутна навътре Шурик и изщрака с бравата. В плана й фигурираха две точки. Първата — обаждане по телефона.
— Съблечи се за малко, моля ти се — после чевръсто си свали палтото и докато той се мотаеше, набра някакъв номер и му пъхна в ръката слушалката: — Поискай да чуеш Анатолий Петрович и кажи: Фаина Ивановна помоли да ви предам, че два билета за спектакъла „Много шум за нищо“ са му осигурени… Разбра ли? „Много шум за нищо“. Осигурени са!
В слушалката прозвуча мъжки глас:
— Ало.
— Анатолий Петрович? Фаина Ивановна ме помоли да ви предам, че ви е осигурила два билета за спектакъла „Много шум за нищо“.
— Какво? — ревна гласът.
— Два билета…
С леко движение на показалеца си Фаина Ивановна затвори телефона. Дълги сигнали в слушалката. И загадъчно се усмихна.
— А сега… — това беше вторият номер от новогодишната програма, — сега ще ти покажа една игричка…
Хвана ръката му, здраво стисна палеца и като подаде твърдия си език от събраните на тръбичка устни, близна върха му.
— Не бой се, ще ти хареса…
Тази лъвица имаше особености, за каквито Шурик, до известна степен въоръжен с понеделнишкия си опит, дори не се досещаше. И не го спохождаха никакви асоциации: Шурик не знаеше никакви такива игри. След половин час, напълно изгубил ориентация в пространството и в собствените си усещания, той изживяваше изгаряща, отекваща в гръбначния му стълб наслада. Над него бе надвиснало нещо невъобразимо преувеличено, което освен миризмата нямаше нищо общо със сухия цветец, към който едва преди малко се бе устремил. Това беше неизразимо привлекателният мирис на женска утроба и той научи, че мирисът има и вкус. Неговият собствен познат инструмент изобщо не му принадлежеше в тези влажни и оживени обятия — лекичко го хапеха, дъвчеха, смучеха… Стъписан, той се колебаеше като уплашен плувец преди скок в непознати води. Побутнаха го и той се дръпна назад. Май не искаше непознатото. Кой знае защо изпитваше страх. Разнесе се продължително кадифено ръмжене… На другия световен полюс се случваше нещо неописуемо и да можеше то никога да не свършва. Не оставаше никакъв друг път и той се втурна към самия център на бездънния вир… Вкусът беше изгарящ: едновременно лютив и млечнокисел, нежен и съвършено невинен…