Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Дотук версията за любовно бягство звучеше правдоподобно. След това разследващите губеха следите на двамата влюбени. Венка и Алексис не бяха закусили нито в стаята си, нито в ресторанта на хотела. Една чистачка ги бе видяла да излизат в коридора рано сутринта, но никой не си спомняше точно кога са заминали. В банята бе открита тоалетна чантичка, съдържаща козметика, четка за коса и шишенце с парфюм, която бе прибрана в помещението, където хотелът съхранява забравени от клиентите вещи.
С това разследването приключи. Така и не се яви надежден свидетел, който да даде информация за присъствието на Венка и Клеман на някое друго място. По онова време повечето хора очакваха да ги видят отново, след като страстите се уталожат. Обаче адвокатите на Алистър Рокуел не се отказаха. През 1994 г. те успяха да се преборят съдът да разпореди да бъде извършен генетичен анализ на пробите, взети от четката за зъби и четката за коса, намерени в хотелската стая. Резултатите потвърдиха, че намерената ДНК наистина принадлежи на Венка, което не даде никакъв напредък на разследването. Възможно бе след това някой упорит или обсебен от случая следовател да бе възобновил разследването — чисто символично, за да не бъде закрит случаят поради изтичането на срока за давност, но доколкото ми бе известно, това бяха последните следствени действия.
Алистър Рокуел се разболя тежко и почина през 2002 г. Спомнях си, че го бях срещнал няколко седмици преди 11 септември 2001 г. на четиридесет и деветия етаж на Световния търговски център, където се помещаваше нюйоркският офис на компанията му. Тогава той ми сподели, че Венка му е говорила много за мен и че ме е описала като мило, порядъчно и чувствително момче. От устата на стареца тези три епитета не прозвучаха като комплименти. Прииска ми се да му отговоря, че съм толкова „чувствителен“, че пребих с железен лост мъж, който бе с една глава по-висок от мен, но естествено не казах нищо. Тогава бях поискал да се срещна с него, за да разбера дали детективът, който беше наел, е открил нещо ново за изчезването на внучката му. Отговорът му беше отрицателен, без да съм сигурен, че ми каза истината.
Мина време. През годините вече никой не се интересуваше да разбере какво е станало с Венка Рокуел. Аз бях един от малкото, който не бе обърнал страницата, защото знаех, че официалната версия не е вярна, а и защото не преставаха да ме измъчват едни и същи въпроси. Беше ли свързано бягството на Венка с убийството на Алексис Клеман? Аз ли бях отговорен за изчезването на момичето, което толкова обичах? Повече от двайсет години се опитвах да си изясня тази мистерия. И все още нямах никакъв отговор.
Момчето, различно от другите
7. По улиците на Антиб
Тази книга може да е полицейски роман, но аз не съм полицай.
Джеси Келерман
1
Като пристигнах в Антиб, паркирах колата, както правех някога, на паркинга на пристанище Вобан, където бяха закотвени някои от най-красивите яхти в света. Точно тук през юли 1990 г., когато навърших шестнадесет години, бях работил за първи път през лятото. Работата беше елементарна, състоеше се във вдигането на бариерата на паркинга, след като туристите платяха по тридесет франка за правото да оставят колите си под палещото слънце. Същото лято бях прочел „По следите на изгубеното време. На път към Суан“ на Пруст — джобно издание, с „Катедралата в Руан“ от Клод Моне на корицата — и бях изпитал първото си любовно увлечение по млада парижанка с къдрава, подстригана на черта руса коса, която носеше красивото име Беренис. Когато отиваше на плажа, тя винаги се спираше пред входа на паркинга да побъбри с мен, макар че доста бързо разбрах, че се интересува по-скоро от певеца Глен Медейрос и групата „Ню Кидс он дъ Блок“, отколкото от терзанията на Шарл Суан и Одет дьо Креси.