![Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/6/momicheto-i-noshchta-bg-download.jpg)
Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
3
— Както виждам, здравата си се зачел — подхвърли Стефан, като седна срещу мен.
Вдигнах глава от книгата, все още леко замаян от пътешествието из лабиринтите на миналото.
— Знаеш ли, че книгата ти е включена в черния списък на библиотеката в „Сент-Екзюпери“?
Репортерът си бодна една черна маслина от стъклената паничка, оставена на масата.
— Да, онази стара кукумявка Зели ми каза! Това не пречи на хората, които искат да я прочетат, да я намерят в интернет и свободно да я разпространяват!
— Как си обясняваш големия интерес на днешните ученици към Венка?
— Ами погледни я! — отвърна той, като разтвори наслука колата със снимков материал в книгата си.
Дори не сведох очи. Нямаше нужда да гледам тези фотографии, за да открия безпогрешно сред тях Венка — с бадемовидни очи, отнесен поглед, разбъркани в артистичен безпорядък коси, нацупени устни, игриви пози, понякога целомъдрени, понякога провокативни.
— Венка си бе изградила специфичен имидж — отбеляза Пианели. — Тя олицетворяваше някакъв особен френски шик, нещо средно между Бриджит Бардо и Летисия Каста, но преди всичко бе своеобразно въплъщение на свободата.
Журналистът си наля чаша вода, преди да подхвърли:
— Ако днес Венка беше двайсетгодишна, щеше да е интернет знаменитост с шест милиона последователи в инстаграм.
Съдържателят лично ни донесе агнешката плешка и я наряза пред нас. След като изяде няколко хапки, Пианели продължи да развива теорията си:
— Всичко това далеч не се припокриваше с реалността, разбира се. Нямам претенциите, че я познавах по-добре от теб, но честно казано, зад този имидж тя си беше доста обикновено момиче, нали?
Тъй като не му отговорих, той реши да ме провокира:
— Ти я идеализираш, защото изчезна на деветнадесет години. Но я си представи за момент, че тогава се бяхте оженили. Представяш ли си картинката днес? Щяхте да имате три деца, тя щеше да е наддала двайсет килограма, гърдите й щяха да са увиснали и…
— Млъкни, Стефан!
Бях повишил тон. Той изостави темата, извини се и през следващите пет минути двамата се посветихме на агнешката плешка и салатата към нея. В крайна сметка аз бях този, който поднови разговора.
— Знаеш ли кой е направил тази снимка? — попитах, като му посочих корицата.
Пианели смръщи вежди, после лицето му се изопна, сякаш току-що го бях хванал в нарушение.
— Ами… — започна Стефан, като на свой ред погледна копирайтната бележка. — Предполагам, че фигурира в архивите на вестника.
— Можеш ли да провериш?
Той извади мобилния си телефон от джоба на елека си и написа един есемес.
— Ще се свържа с Клод Анжвен — журналиста, който следеше случая през 1992 г.
— Той още ли работи върху вестника?
— Шегуваш ли се, Клод е на седемдесет години! Живее си спокойно старините в Португалия. Между другото, защо те интересува кой е направил снимката?
Аз избегнах въпроса:
— Като говорим за снимки, прочетох в твоята статия, че момчетата, които са намерили чантата със стоте хиляди франка в ръждясалото шкафче, са публикували снимки в социалните мрежи.
— Да, но ченгетата се погрижиха да ги махнат.
— Обаче ти си се сдобил с тях.
— Познаваш ме.
— Може ли да ми ги изпратиш?
Той потърси снимките в мобилния си телефон.
— Мислех, че тази история не те интересува — подхвърли иронично Пианели.
— Разбира се, че ме интересува, Стефан.
— Какъв е имейл адресът ти?
Докато му диктувах електронния си адрес, внезапно осъзнах очевидното. Вече нямах никакви познати, с които да поддържам връзка в района, докато Пианели винаги бе живял тук. Ако исках да разбера какво се е случило с Венка и кой ни заплашваше, нямах друг избор, освен да работя заедно с журналиста.