Момичето и нощта [bg]

Намерих утеха в тези думи и дълго време те ми служиха като отправна точка при вземането на някои решения.

Първият, който наистина се разтревожи от изчезването на Йонка, беше нейният дядо и настойник, старият Алистър Рокуел. Тя често ми го беше описвала като достолепен старейшина, влас- тон и намръщен. Архетипът на индустриалец, издигнал се със собствени сили, който смяташе изчезването на внучката си за потенциално отвличане и следователно акт на агресия към неговата фамилия. Родителите на Алексис Клеман също започнаха да ос тревожат. Синът им бе планирал да прекара една седмица на ски в Берхтесгаден с приятели, към които така и не беше се присъединил, нито бе посетил родителите си, за да отпразнува както винаги с тях Нова година.

Докато изчезването на тези двама души предизвика дълбока тревога в семействата им, силите на реда не бързаха да разгърнат потенциала си за провеждането на сериозно разследване. Първо, защото Венка беше пълнолетна, второ, защото прокуратурата се колеба дълго, преди да заведе дело. Случаят беше много сложен от гледна точка на юрисдикцията. Венка беше с френско-американска националност, а Алексис Клеман с германска. Мястото на тяхното изчезване не беше точно определено. Дали единият от тях бе станал жертва на другия? Или и двамата бяха жертви?

Така след началото на втория срок мина цяла седмица, преди полицаите да се появят в „Сент-Екзюпери“. Тяхното разследване се ограничи само до разпитването на хората от близкото обкръжение на Венка и учителя по философия. След това претърсиха набързо стаите им и ги запечатаха, без дори да повикат на помощ криминолози.

Нещата се ускориха едва по-късно — в края на февруари, след като Алистър Рокуел пристигна във Франция. Бизнесменът бе използвал връзките си и обяви в медиите, че е наел частен детектив, който да намери внучката му. Последва още един полицейски „десант“ — този път на служители на Регионалната съдебна полиция на Ница. Те разпитаха повече хора, в това число мен, Максим и Фани, и взеха ДНК материал за анализ от стаята на Венка.

Постепенно свидетелските показания и иззетите документи позволиха по-добре да се проследи ходът на събитията в неделя, 20 декември, и понеделник, 21 декември. Двата дни, през които Венка и Алексис бяха изчезнали.

Пазачът на училището, Павел Фабиански, твърдеше, че в онази прословута неделя около 8 часа сутринта е вдигнал бариерата на входа на кампуса, за да излезе колата „Рено Алпин“ АЗ 10, управлявана от Клеман. Фабиански беше категоричен — в знак на благодарност Венка Рокуел, седяща на пасажерската седалка, отворила своя прозорец и му махнала с ръка. Няколко минути по-късно двама работници от „Комунална чистота“, които ринели снега на кръговото в квартала „О Сарту“, видели колата на Клеман леко да поднася на кръстовището, преди да поеме по посока на Антиб. Впрочем реното на учителя бе открито точно на Авеню дьо ла Либерасион, паркирано пред една обществена пералня близо до гарата на Антиб. Много пътници от влака за Париж си спомниха, че са видели млада червенокоса жена, придружена от мъж с шапка на „Борусия Мьонхенгладбах“ — любимият футболен клуб на Клеман. Нощният пазач на хотел „Сент Клотилд“, който се намираше на улица „Сен Симон“ в седмия район на Париж, също уверяваше, че в неделя вечер госпожица Венка Рокуел и господин Алексис Клеман са отседнали за една нощ в хотела. Той беше ксерокопирал паспортите им. Резервацията на стаята им бе направена предния ден по телефона и сметката бе платена на място. Консумацията им от минибара включваше една бира, два пакета чипс и един сок от ананас. Нощният пазач дори си спомняше, че госпожицата дошла на рецепцията да попита дали има кока-кола чери, но отговорът му бил отрицателен.