Момичето и нощта [bg]

— Запазила съм един екземпляр. Ако искаш, можеш да го прегледаш — каза тя с въздишка.

Прокарах длан по корицата на книгата.

— Не мога да повярвам, че през 2017 г. е наложена цензура върху тази книга.

— За доброто на учениците е.

— Нима! Цензура в „Сент-Екзюпери“! По времето на моите родители това никога не можеше да се случи.

Зели ме изгледа за миг много спокойно, преди да подхвърли язвително:

— Ако не ме лъже паметта, „времето на твоите родители“ не свърши много добре.

Почувствах как в мен се надигна гняв, но успях да запазя привидно самообладание.

— За какво намекваш?

— Нищо — отвърна тя предпазливо.

Знаех, разбира се, за какво намекваше. Управлението на гимназията от родителите ми свърши рязко през 1998 г., и то много несправедливо, когато започнаха да проверяват и двамата във връзка с неясен случай за неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки.

Това беше прекрасна илюстрация на понятието „косвени жертви“. Иван Дьобрюин — тогавашният окръжен прокурор и баща на полицая, който се канеше да разпита Максим, бе решил да свали някои депутати от района, за които подозираше, че получават подкупи, и по-специално от Франсис Бианкардини. Всъщност прокурорът отдавна бе взел на мушка строителния предприемач. Повечето слухове за Франсис бяха нелепи — някои хора дори твърдяха, че той пере пари на калабрийската мафия, — но имаше и такива, които изглеждаха по-основателни. Вероятно за да спечели обществени поръчки, той бе подкупил някои политици. Така че, опитвайки се да свали Франсис, при разглеждането на едно досие прокурорът бе видял да се появяват имената на родителите ми. Франсис бе реализирал няколко проекта в гимназията, без да спазва напълно тръжните процедури. В рамките на разследването майка ми бе прекарала двайсет и четири часа в предварителния арест, седнала на табуретка, в ужасната казарма „Овар“, където се помещаваше полицейското управление на северозападния район на Ница. На следващия ден на първа страница на местния вестник бе публикувана снимка на родителите ми. Черно-бяла фотография, която би се вписала идеално сред слайдовете в някоя презентация за двойки серийни убийци — нещо средно между кръвожадните любовници от Юта и фермерите убийци от Кентъки.