Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
Глава 18
Прохладата на нощта
Когато дойде вечерта и сенките из панаира се издължиха, Темпълтън изпълзя от бараката и се огледа. Уилбър спеше в сламата. Шарлот плетеше мрежа. Острото обоняние на Темпълтън моментално засече из въздуха доста приятни миризми. Плъхът беше гладен и жаден. Реши да излезе на експедиция и тръгна без да се обади на никого.
— Донеси ми дума — викна след него Шарлот. — Тази нощ ще пиша за последен път.
Плъхът измърмори нещо под носа си и изчезна в тъмното. Не му харесваше да го третират като куриер.
Горещината от деня бе отстъпила пред прохладата на вечерта, което донесе облекчение за всички. Сега колелото бе осветено, въртеше се високо, високо в небето и изглеждаше два пъти по-голямо, отколкото през деня. Целият панаир бе в светлини и се чуваше оглушителен шум от игралните автомати, от музиката, под чиито звуци се въртеше детската въртележка с най-различни животни и каляски, а от бингото през микрофона се чуваше гласът, който обявява числата.
След дрямката децата се почувстваха освежени. Фърн видя приятеля си Хенри Фъзи и той я покани да се повозят на виенското колело. Дори купи билет за нея, така че това не й струваше нищо.
Когато мисис Арабъл случайно погледна нагоре към звездното небе и видя дъщеря си, седнала до Хенри Фъзи, летяща все по-нагоре и по-нагоре във въздуха, изглеждаща така щастлива, тя само поклати глава.
— Леле майко! — каза тя. — Хенри Фъзи! Кой би помислил!
Темпълтън се опитваше да остане встрани и никой да не го забележи. Във високата трева зад краварника той намери нагънат вестник. В него имаше остатъци от нечий обяд — сандвич с шунка, швейцарско сирене, парче твърдо сварено яйце и една огризка от червива ябълка. Плъхът пропълзя и изяде всичко. След това скъса една дума от вестника, сви я на руло и отпраши към кочината на Уилбър.
Шарлот почти беше свършила с паяжината, когато той се върна с изрезката от вестника. Тя бе оставила празно място в средата. По това време наоколо нямаше никакви хора, така че паякът, плъхът и прасето бяха съвсем сами.
— Надявам се да си донесъл подходяща дума — каза Шарлот. — Това е последната дума, която ще напиша в живота си.
— Ето — каза Темпълтън и развя вестника.
— Какво пише? — попита Шарлот. — Ще се наложи да ми я прочетеш.
— Пише „СКРОМЕН“ — отвърна плъхът.
— Скромен? — зачуди се Шарлот. — Скромен има две значения. Означава обратното на горделив и означава кротък, смирен. Това си е точно Уилбър. Той не е горделив и винаги е кротък.
— Е, надявам се да си доволна — изсмя се презрително плъхът. — Не възнамерявам да прекарам цялото си време в носене на разни неща. Дойдох на тоя панаир да се забавлявам, а не да разнасям вестници.
— Много ми помогна — каза Шарлот. — Бягай да разгледаш панаира.
Плъхът се изхили:
— Ще си изкарам прекрасна нощ. Старата овца беше права. Този панаир е рай за плъховете! Леле, какво ядене ще падне! И какво пиене! И навсякъде места за криене и улов. Чао, чао, скромни ми Уилбър! Сбогом и на теб, Шарлот, стара интригантко! Това ще е паметна нощ. Нощ, която никой плъх не бива да забравя.
И той изчезна между сенките.
Шарлот се върна към работата си. Вече беше доста тъмно. Някъде далеч гърмяха фойерверки — ракети, пръскащи се на милиони звездни топки в небето. Когато семейство Арабъл и семейство Зукерман се върнаха, тя бе завършила паяжината си. В средата й бе спретнато извезано „СКРОМНО ПРАСЕ“. В тъмното никой не забеляза. Всички бяха прекалено уморени и щастливи.
Фърн и Ейвъри се покатериха в камиона и легнаха, като придърпаха индианското одеяло да се завият. Ларви сложи свежа слама за Уилбър, а мистър Арабъл го потупа лекичко.
— Ние тръгваме към къщи — каза той. — Ще се видим утре сутринта.
Възрастните също се качиха в камиона и Уилбър чу как моторът запали и камионът бавно се отдалечи. Щеше да се чувства самотен и да му бъде тъжно за дома, ако Шарлот не бе дошла с него. Никога не се чувстваше самотен, когато тя бе наблизо. Някъде далеч все още се чуваше музиката от детската въртележка.
Почти унесен в сън, той помоли Шарлот:
— Изпей ми пак онзи песничка за тъмното и за оборската тор!
— Не тази вечер — каза тя с повехнал глас. — Твърде съм уморена.
Гласът й май не идваше откъм паяжината.
— Къде си? — попита Уилбър. — Не те виждам. На паяжината ли си?