Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— Стой тук сега! — каза майка й.
Очите на Фърн се насълзиха.
— За какво ревете всички! Я да се захващаме за работа! Едит, дай суроватката! — рече мистър Зукерман.
Мисис Зукерман избърса очи с кърпичката си и отиде до камиона. Като се върна, носеше буркан с един галон млечна суроватка.
— Време е за баня! — каза бодро Зукерман.
И тримата — мистър и мисис Зукерман и Ейвъри, се покатериха в кочината на Уилбър. Ейвъри бавно изсипа суроватката на главата на Уилбър и тя потече покрай ушите и бузите му. Мисис Зукерман я втриваше в кожата и косъмчетата му. Минувачите се спираха да гледат. Скоро се събра доста народ. Уилбър ставаше все по-бял и гладък. Утринните слънчеви лъчи прозираха през розовите му уши.
— Не е толкова голям като този до него, но е много по-чист и това определено ми харесва — каза един от зрителите.
— И на мен — добави друг.
— А е и скромен — каза една жена, която беше прочела написаното в мрежата.
Всички, които идваха да видят Уилбър, казваха по някоя хубава дума за него и се възхищаваха на паяжината. И разбира се, никой не забеляза Шарлот.
Изведнъж от високоговорителя се разнесе силен глас:
Внимание, моля! Нека мистър Хоумър Зукерман да доведе славното си прасе при съдиите до трибуната. След двайсет минути ще бъде връчена специална награда. Каним всички да присъстват. Приберете прасето в колибата му, мистър Зукерман, и бързо го докарайте при съдиите.
В следващите няколко секунди семейство Зукерман и семейство Арабъл не помръднаха, не можеха и да проговорят. Тогава Ейвъри хвана цяла шепа слама, хвърли я високо във въздуха и извика ликуващо. Сламата се посипа като конфети в косата на Фърн. Мистър Зукерман прегърна мисис Зукерман, мистър Арабъл целуна мисис Арабъл. Ейвъри целуна Уилбър. Ларви се ръкува с всички. Фърн гушна майка си, Ейвъри прегърна Фърн, а мисис Арабъл прегърна мисис Зукерман.
Там горе, в ъгъла, Шарлот се сви невидима за никого, а предните й крака обвиха в последна прегръдка малкото сакче с яйца. Сърцето й не биеше така силно, както преди. Чувстваше се слаба, уморена и стара, но най-накрая беше уверена, че е спасила живота на Уилбър и усети прилив на спокойствие и щастие.
— Нямаме време за губене! — викна мистър Зукерман. — Ларви, помогни ми с колибата на Уилбър!
— Може ли да ми дадете малко пари? — попита Фърн.
— Чакай! Не виждаш ли, че всички са заети? — каза мисис Арабъл.
— Сложи този празен буркан от масло в камиона! — изкомандва мистър Арабъл.
Ейвъри грабна буркана и затича към камиона.
— Косата ми добре ли изглежда? — попита мисис Зукерман.
— Добре е — каза ядно мистър Зукерман, докато той и Ларви сваляха колибата на Уилбър.
— Та ти дори не погледна към нея! — продължи мисис Зукерман.
— Добре си, Едит — каза й мисис Арабъл. — Само се успокой.
Темпълтън, заспал дълбоко в сламата, чу патърдията и се събуди. Той не знаеше какво се случва, но когато видя мъжете да бутат прасето в колибата, реши да иде с него. Изчака търпеливо и, когато никой не гледаше, бързо пропълзя в колибката и се мушна под сламата.
— Наред ли е всичко момчета? — викна мистър Зукерман. — Да тръгваме!
И всички заедно — мистър Зукерман, мистър Арабъл, Ларви и Ейвъри грабнаха колибата, опряха я на ръба на оградата на кочината и оттам я натовариха на камиона. Фърн също се качи и се покатери на покрива на бараката. Тя все още имаше слама в косата и изглеждаше така хубава и развълнувана. Мистър Арабъл запали мотора, всички се качиха и камионът бавно тръгна към съдиите на главната трибуна.
Когато минаваха покрай виенското колело, на Фърн й се прииска да е на него, на най-високата му точка и Хенри Фъзи да е до нея.
Глава 20
Часът на триумфа
Внимание! Извънредно съобщение! — гръмна високоговорителят. — Организаторите на панаира с огромно удоволствие ви представят мистър Хоумър Л. Зукерман и неговото славно прасе. Камионът, който превозва това изключително животно се приближава в този момент към трибуната. Учтиво ви умоляваме да направите път, за да може камионът да премине. След няколко минути прасето ще бъде разтоварено в ринга пред трибуната на журито и ще му бъде връчена специална награда. Моля, публиката да се разпръсне и да даде път на камиона. Благодарим ви!
Като чу съобщението, Уилбър се разтрепери. Беше щастлив, но и силно замаян. Камионът се движеше много бавно. Хората го бяха обградили и мистър Арабъл трябваше да кара много внимателно, за да не прегази някого. Най-сетне успя да стигне до трибуната на съдиите. Ейвъри скочи и спусна задния капак.