Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— Има мръсотия зад ушите — обясни мисис Зукерман. — Всеки път когато Ларви изсипва кофата, той се навира отдолу и храната тече по ушите му. След това изсъхва и се образуват корички. Освен това има мръсно петно там, където е лежал в торта.
— Той лежи в чиста слама — поправи я мистър Зукерман.
— Мръсен е и толкоз. Ще бъде окъпан.
Уморен от спора, мистър Зукерман седна и захапа една поничка. Жена му излезе до дървената барака. Когато се върна, бе нахлузила гумени ботуши, бе облякла стар дъждобран и носеше кофа с млечна суроватка и малка дървена четка.
— Едит, ти си луда — замърмори мистър Зукерман.
Обаче тя не му обърна никакво внимание. Двамата тръгнаха заедно към кочината. Мисис Зукерман хич не си поплюваше и мигом се захвана за работа. Топеше четката в суроватката и търкаше прасето навсякъде. Гъските се събраха да гледат сеир, а овцете и агнетата не закъсняха да се присъединят. Дори Темпълтън подаде нос да види как Уилбър го къпят с млечна суроватка. На Шарлот й стана толкова интересно, че чак се спусна ниско долу, за да може да вижда по-добре. Уилбър стоеше неподвижен със затворени очи. Усещаше как суроватката го гъделичка по лицето и отвори уста, та малко да влезе и вътре. Беше много вкусно. Той се почувства сияен и щастлив. Когато мисис Зукерман свърши с почистването и го изсуши Уилбър стана най-красивото и най-чистото прасе, което някога се е виждало. Беше бял, с розови уши и зурла, с гладка като коприна кожа.
Зукерманови отидоха да си облекат най-хубавите дрехи. Ларви отиде да се обръсне и да си сложи карираната риза и пурпурночервената вратовръзка. Животните останаха сами във фермата.
Седемте малки гъсета маршируваха около майка си.
— Моля, моля, моля, заведи ни на панаира — примоли се едно от тях.
После и останалите почнаха да крякат.
— Моля, моля, моля, моля, моля, моля… — те вдигаха ужасен шум.
— Деца! — кресна гъската. — Ние си оставаме у дома. Уил-бър-бър отива на панаира.
Тогава Шарлот прекъсна разговора:
— И аз ще ида — каза меко тя. — Взех решение да отида с Уилбър. Може да съм му нужна. Не можем да предвидим какво ще се случи там, на чуждата територия. Някой, който умее да пише трябва да отиде с него. И също така мисля, че е добре и Темпълтън да дойде. Може да се наложи да ми помага, да тича по разни задачи и да върши обща работа.
— Оставам си точно тук и не мърдам — възнегодува плъхът. — Грам не се интересувам от панаири.
— Това е защото никога не си бил на панаир — каза му старата овца. — Панаирът е рай за всеки плъх. На панаирите всички разнасят и оставят навсякъде храна. При конюшните ще намериш овесени ядки, които състезателните коне са разсипали. Из отъпканата трева около панаира ще намериш хвърлени кутии с недоядена храна от обяд или вечеря — сандвичи с фъстъчено масло, твърдо сварени яйца, парчета от бисквити, парчета от недоядени понички и доста кашкавал. А след като всички светлини угаснат и хората легнат да спят, в самия център на панаира ще намериш истинско съкровище: пуканки, размразен ванилов крем, карамелизирани ябълки, хвърлени от уморените деца, кристалчета захарен памук, солени печени бадеми, близалки, нагризани фунийки за сладолед и дървени пръчици от близалки. Навсякъде има толкова много за един плъх — в палатките, из будките, из сеното. Ама моля ви се, на един панаир има достатъчно остатъци храна за цяла армия плъхове.
Очите на Темпълтън светнаха.
— Вярно ли е това? — попита той. — Дали това така вкусно звучащо твое бърборене е истина? Обичам да поддържам висок стандарт, а това, което казваш, ми се нрави и ме изкушава.
— Вярно е — каза старата овца. — Иди на панаира, Темпълтън. Ще бъдеш приятно изненадан, когато видиш, че условията там далеч надхвърлят и най-смелите ти мечти. Кофи с вкиснало картофено пюре по ръбовете и стените, консервни кутии с останали парченца риба тон, мазни хартиени торби с развалена…
— Стига! — викна Темпълтън. — Не ми казвай нищо повече. Заминавам.
— Добре — каза Шарлот и намигна на старата овца. — Сега, няма време за губене. Скоро ще сложат Уилбър в дървената колибка. Ние трябва веднага да се вмъкнем вътре и да се скрием.
Плъхът не се нуждаеше от повторна покана. Той скочи върху колибата, пропълзя по дъските, покри се със слама и изчезна от взора на всички.
— Така! — каза Шарлот. — Сега е мой ред.
Тя излетя във въздуха, пусна дълга нишка след себе си и плавно се спусна до земята. После се покатери нагоре по колибата на Уилбър и се скри в една дупка в горната чамова дъска.