Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
Старата овца поклати глава и каза:
— Какъв товар! На тая табела трябваше да пише: Славното прасе на Зукерман и двама гратисчии.
— Внимание! Хората пристигат-игат-игат! — кресна гъсокът. — Опасност, опасност, опасност!
Големият камион на мистър Арабъл бавно идваше към фермата. Ларви и мистър Зукерман вървяха до него. Фърн и Ейвъри се возеха изправени в каросерията, като се държаха здраво за страничните подпори.
— Слушай ме внимателно — прошепна старата овца на Уилбър. — Когато отварят колибата да те пъхнат вътре, не тръгвай без съпротива. Бори се! Не се давай без борба! Прасетата винаги се съпротивляват, когато хората искат да ги товарят някъде.
— Ама, ако се боря с тях, ще се изцапам! — каза Уилбър.
— Няма значение! Прави каквото ти казвам! Бори се! Ако тръгнеш без съпротива, Зукерман може да си помисли, че си нещо омагьосан, да се уплаши и да не те заведе на панаира.
Темпълтън подаде муцуна изпод сламата:
— Щом трябва да оказваш съпротива, направи го, но би ли бил така любезен да си спомниш, че аз съм тук отдолу и не ми се ще някой да ме гази, да ме рита в лицето, да ме бъхтят, да ме мачкат, да ме тласкат, шибат, да бъда охлузен, в рани, раздран, разкъсан, да бъда шамаросван или осакатен с белези за цял живот! Просто внимавай какво правиш, господин Сияние, докато те вкарват вътре!
— Тихо, Темпълтън! — каза овцата. — Прибери си главата, че идват! Изглеждай сияен, Уилбър! Прикрий се, Шарлот! Гъските да се държат нормално, тоест да крякат!
Камионът доближи кочината на заден ход и спря. Мистър Арабъл угаси двигателя и излезе. Мина откъм задницата му и свали капака на каросерията. Гъските ликуващо се разкрякаха. Мисис Арабъл слезе от камиона. Фърн и Ейвъри скочиха на земята. Мисис Зукерман дойде по пътеката от къщата. Всички се наредиха до оградата и с възхищение огледаха Уилбър и неговата красива, зелена дървена колибка. Никой не подозираше, че там вече се бяха настанили един плъх и един паяк.
— Това е прасето! — каза мистър Арабъл.
— Удивителен е! — възхити се Ларви.
— Много е сияен! — каза Фърн, спомняйки си деня, в който той се роди.
— Е, поне е чист — отбеляза мисис Зукерман. — Млечната суроватка със сигурност свърши работа.
Мистър Арабъл огледа внимателно Уилбър.
— Да, той е чудесно прасе — каза. — Не е за вярване, че беше изтърсакът измежду всичките новородени. — Ще имаш бая излишна шунка и бекон, Хоумър, когото му дойде времето да заколиш това прасе.
Уилбър чу тези думи и сърцето му спря.
— Мисля, че ще припадна! — прошепна той на старата овца, която гледаше.
— Наведи глава надолу! — каза му тихичко тя. — В главата ти трябва да влезе кръв!
Уилбър падна на колене с цялата си тежест. Очите му се затвориха.
— Вижте! — изпищя Фърн — Той припада!
— Хей, вижте ме! — кряскаше Ейвъри, катерейки се на четири крака към колибата на Уилбър. — Аз съм прасе! Аз съм прасе!
Кракът на Ейвъри докосна скрития под сламата Темпълтън.
„Лелеее, каква каша! — помисли си плъхът. — Какви странни същества са това момчетата. Защо позволих да ме убедят да се забъркам в това?“
Гъските видяха Ейвъри в дървената колиба и пак закрякаха.
— Ейвъри, слизай от там на секундата! — изкомандва майка му. — За какъв се мислиш?
— Аз съм прасе! — викаше Ейвъри и хвърляше сламата във въздуха. — Грух, грух, грух!
— Татко, камионът тръгна! — каза Фърн.
Камионът, както си беше без шофьор зад волана, бе започнал да се спуска надолу по хълма. Мистър Арабъл се хвърли в него и дръпна ръчната спирачка. Камионът спря. Гъските пак се разкрякаха. Шарлот се сви колкото е възможно повече, стана като точица, така че да не я забележи Ейвъри.
— Излизай веднага! — викна мисис Арабъл. Ейвъри изпълзя от дървената барачка и почна да криви лице и да се плези на Уилбър. Уилбър припадна.
— Прасето припадна! — каза мисис Зукерман. — Плиснете го с вода!
— Плиснете го с млечна суроватка — предложи Ейвъри.
Гъските отново закрякаха.
Ларви изтича за кофа вода. Фърн прекрачи оградата и коленичи до Уилбър.
— Това е слънчев удар. Жегата му е дошла в повече! — каза Зукерман.
— Може би е умрял — предположи Ейвъри.
— Веднага излизай от тая кочина! — викаше мисис Арабъл.
Ейвъри изпълни нареждането и се качи на камиона, за да наблюдава по-добре. Ларви се върна със студената вода и я плисна върху Уилбър.