Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Те прекосиха моста рамо до рамо, като в старите американски филми. Ла Ниня вървеше в средата, а дон Ибраим и Ел Потро дел Мантелете от двете й страни като двама истински благородници. В синьо-бяло-охрената утрин, отразена в реката, носени от нежните пари на хереса „Ла Ина“, които ги бяха настроили великодушно, само те дочуваха подрънкването на андалуска китара. Въображаема или истинска, музиката придаде на кратката им и малко забързана разходка — от познатата Триана до другия бряг на Гуадалкивир — целеустремеността на тържественото влизане на бикоборци на арената. Дон Ибраим, Ел Потро и Ла Ниня щяха да започнат битката на вражеска територия, изоставили сигурността на обичайните си свърталища. Струваше им се, че точно в бар „Лос Париентес“ лъжливият адвокат повдигна шапката си (която веднъж беше свалил за да удари Хорхе Негрете, попитал дали в Испания има още истински мъже) и тържествено цитира автор на име Вергилий. Или може би Хораций? Все едно, един от класиците.
Или нещо подобно. Слънцето проблясваше в спокойните води на реката. Младо момиче с дълга черна коса гребеше в малка лодка под моста. Докато минаваха покрай Девата на Надеждата, Ла Ниня се прекръсти под одобрителния поглед на невярващия дон Ибраим. В знак на уважение той дори извади пурата от устата си. Ел Потро тайно направи кръстния знак с наведена глава, както когато фанфарите свиреха на жалките арени за борба с бикове, изпълнени с прах, страх и мухи или когато гонгът го принуждаваше да се измъкне от ъгъла си и да се върне на ринга, взрян в собствената си кръв върху платнището. Но той не се прекръсти заради Девата, а пред бронзовия профил, шапка и наметка на Хуан Белмонте.
— Трябваше по-добре да се грижиш за жена си.
На терасата на „Ла Кампана“ старият Мачука поклати глава, докато гледаше минувачите. Извади носна кърпичка от бяла батиста с бродираните му в синьо инициали и издуха носа си. Гавира се взря в старческите петна върху костеливите му ръце и си представи отмъстителен стар орел, неподвижен и бдителен.
— Жените са сложни същества, дон Октавио. А вашата кръстница — още повече.
Банкерът внимателно сгъна кърпичката си. Известно време сякаш обмисляше думите на Гавира.
— Макарена — каза той и кимна бавно, сякаш името й обобщаваше всичко това. Гавира също кимна.
Октавио Мачука беше приятел с херцозите Ел Нуево Естремо в продължение на четиридесет години. Банка „Картухано“ беше отпуснала пари за няколко отчаяни делови предприятия, в които Рафаел Гуардиола и Фернандес-Гарвей, херцогът-консорт, починалият баща на Макарена, беше пропилял останките от семейното богатство. Когато херцогът почина от сърдечен удар насред една циганска забава, по бельо в четири сутринта, стана явно, че семейството е разорено. Мачука плати на кредиторите от собствения си джоб и събра средства, като продаде собствеността, която не беше секвестирана и ги инвестира в банката си срещу най-голямата възможна лихва. По този начин той успя да запази семейната къща, Каса дел Постиго, за вдовицата и дъщерята и им осигури годишен доход, който позволяваше на херцогиня Крус Брунер да доизживее живота си с достойнство, ако не в лукс. В Севиля всички, които бяха известни, се познаваха и масово твърдяха, че този деклариран годишен доход не съществува и самият Октавио Мачука осигурява лично парите от джоба си. Говореше се също, че по този начин банкерът отдава дан на връзка, по-близка от приятелство, започнала още докато херцогът бил още жив. За Макарена хората дори казваха, че някои кръщелници се радвали на същата обич като дъщерите. Но никой нямаше доказателство, нито смееше да се опълчи срещу стареца заради това. Кановас, който се занимаваше с всички документи, тайни и лични сметки на барона беше толкова приказлив на тази тема (както и на много други), колкото порция задушен език.
— Този бикоборец… — каза Мачука след малко. — Маестрал, нали така се казваше?
Гавира почувства горчив вкус в устата си. Изхвърли цигарата и отпи голяма глътка от бирата си. Но това не направи нещата по-добри. Той остави чашата си на масата и се загледа в капката, паднала върху панталоните му. Много звучна и типично испанска псувня изкусително трептеше на устните му.
Старецът продължи да наблюдава хората, сякаш търсеше някой познат. Той беше държал Макарена Брунер над купела при кръщението й и я беше отвел — прекрасна в бялата сатенена рокля — до олтара, където я чакаше Панчо Гавира. Според слуховете в Севиля техният брак беше дело на стария банкер, тъй като гарантираше финансово обезпечено бъдеще на кръщелницата му в замяна на общественото признание на неговото протеже. По онова време Гавира беше амбициозен млад адвокат в банката, който се издигаше със скоростта на метеор.