Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Хотелът на Василевския остров е неин (на Стела), и съседната сграда също, и още нещо също е нейно. Стела има строителна документация, договор, краен срок — дет лайн, и дори изискваните температурни условия за съхраняване на строителните материали.
Усетих, че просто се прекланям пред Стела — как ли е успяла да направи така, че всичко това да стане НЕЙНО: и строителната документация, и договорът, и дед лайнът, и изискваните температурни условия за съхраняване?
Стела говори с мен час и дванайсет минути и аз почти изпаднах в транс — главата ми се поклащаше в такт с думите й, а усмивката ми се превърна в болезнена озъбена гримаса, това ми е професионално изкривяване. А и Стела направо няма съвест, аз все пак не съм на работа!
По време на десерта високопоставеният Мениджър и Стела обсъдиха екстремните спортове. Стела се борела с данъчната полиция, а Мениджърът управлявала самолет и катер. Много ми се искаше да се заприказвам с Мениджъра, затова реших да се включа в разговора.
— Като стана дума за екстрийм — светски отбелязах аз, — имам една позната. Веднъж й се приискало да се хареса на инструктора по скокове с парашут и заради това се качила на вертолет. Та тя, представяте ли си, още във въздуха се напишкала, да не кажа нещо по-лошо…
Като подчертах, че и аз имам отношение към екстремните спортове, се усетих равна на Мениджъра и тъкмо смятах да продължа разговора, Альона ме извика в коридора:
— Знаеш ли, макар и Мениджърът, и Стела да имат пари и мерцедеси, и двете са ужасно нещастни — нямат нито семейства, нито деца.
— Да не си полудяла! — възмутих се аз. — Казвам ти като психолог — те са си напълно щастливи и задоволени. Виж само какви неща имат — парти в Хелзинки, самолет, катер и изобщо…
Альона упорства, че такива преуспели дами крият тъгата и отчаянието си под маската на успеха, но подозирам, че си мисли така само защото самата тя няма никакъв успех, освен Никита и момчетата.
Към края на вечерта всички се сприятелихме истински и аз попитах Мениджъра как успява да бъде толкова нечовешки стройна.
— Случи ми се такава история! Не дай боже никому! — каза Мениджърът и подозрително алчно се вторачи в мен.
„Не! Само не това!“ — развиках се аз, но само наум, а гласно я окуражих:
— Хайде, разказвай (вече бяхме на ти), но подробно, много ми е интересна историята ти — Не дай боже никому…
Може би вече имам професионална деформация? Това е такава болест, при която прокурорът обвинява не само в съда, но и вкъщи. Или полковникът крещи на тълпата на трамвайната спирка: „Раз-два, строй се!“ Или началната учителка гледа всички възрастни ласкаво и строго, като че са дебили. А аз, изглежда, си слагам специалната психологическа физиономия, с която съобщавам на околните — хайде, разказвайте ми каквото си щете.
С две думи си прекарах чудно на гостито:
а) час и дванайсет минути изслушвах всичко, което себеше натрупало у Стела,
б) час и четиридесет и осем минути слушах как Мениджъра я напуснал мъжът й. А мъжът й я напуснал странно, като във виц, мислех, че в живота не става така. Този неин мъж отишъл до магазина и й се обадил по телефона след един месец. Казал й, че трябва спешно да разделят жилището. Оказало се, че докато мъжът бил в магазина, му се родило детенце. Той научил това и не се върнал вкъщи, а отишъл да види бебето, а на всяко бебе му трябва жилище, това е ясно. Затова и позвънил. Едва ли Мениджърът лъже — такава сериозна жена, която знае думата „бизнес план“, не би могла да измисли подобна пошла женска история. Мениджърът съобщи делово че във връзка с напускането на мъжа й сега има дет лайн за търсене на партньор, тоест в момента организаторските й способности са насочени към спешно търсене на мъж, вече огледала няколко кандидати.
Дали пък Альона не е права и тази преуспяла жена Мениджър не крие под маската на успеха тъга и самота? Понякога дилетантът може да се окаже по-проницателен от специалиста и неочаквано да открие нови закономерности, хипотези, теории или нещо от сорта.
По повод търсенето на мъж посъветвах Мениджъра да обърне по-голямо внимание на животинския свят. Та всички ние сме неразделна част от природата, а точно природата кой знае защо е отредила така, че всички самки имат скромно оперение или окраска, а и гледат да се скрият от самеца или в краен случай да се престорят, че се крият. Не е ясно защо й е това на природата (как тогава да привлечеш самеца?), но си е научен факт. (Препоръчах на Мениджъра да посети зоологическата градина, нека провери.) Един изследовател направил експеримент и променил рибките самки така, че не само да не бягат от самците както обикновено, а с кокетничене и намигане да плуват точно срещу тях.