Любов по време на холера

— Сега си вървете — каза му — и не идвайте повече, докато не ви известя.

Когато Флорентино Ариса я видя за първи път, майка му разбра, преди той да й разкаже, по това, че стана мълчалив, загуби апетит и по цели нощи се въртеше в леглото, без да заспи. Но когато почна да чака отговора на първото си писмо, страданието му се усложни със зеленикаво разстройство и повръщане, загуби чувство за ориентация и внезапно му се завиваше свят, та майка му изпадна в паника, защото състоянието му не приличаше на смущенията на любовта, ами на опустошенията от холерата. Кръстникът на Флорентино Ариса, старец хомеопат, довереник на Трансито Ариса още от времената на тайната й любов, в началото също се разтревожи от състоянието на болния, защото пулсът му беше едва доловим, дишането — хрипливо и потта — студена като на смъртник. Но прегледът показа, че няма температура, не го боли нищо и единственото му конкретно усещане е нетърпимото желание да умре. Достатъчен му беше един лукав разпит първо на сина, после на майката, за да се увери за пореден път, че симптомите на любовта са същите като на холерата. Предписа отвара от липов цвят за укрепване на нервите и препоръча смяна на въздуха, за да потърси момъкът утеха в разстоянието, но Флорентино Ариса копнееше точно за обратното: да се наслаждава на своето мъченичество.

Трансито Ариса беше свободна квартеронка, с инстинкт за щастие, похабен от недоимъка, и се радваше на терзанията на сина си като на свои собствени. Заставяше го да пие отварата, като го чуеше да бълнува, и го завиваше с вълнени одеяла, за да залъже треската, по в същото време го насърчаваше да търси наслада в печалното си състояние.

— Използуван сега, докато си млад, да изстрадаш всичко, което можеш — казваше му тя, — че тия неща не траят цял живот.

В пощенската станция, разбира се, не мислеха същото. Флорентино Ариса се беше отпуснал, бе станал муден и тъй разсеян, че объркваше знамената, с които известяваше пристигането на пощата, и в сряда например издигаше немското знаме, когато всъщност беше пристигнал кораб на компанията „Лейланд“ с пощата от Ливерпул, а друг път издигаше знамето на САЩ, а пристигаше кораб на Главната презокеанска компания от Сен Назер. Тези обърквания от любов предизвикваха такива неразбории в разпределянето на пощата и толкова оплаквания от гражданите, че Флорентино Ариса не остана без работа само защото Лотарио Тугут го премести на телеграфа и го водеше да свири на цигулка в катедралата. Съюзът им бе трудноразбираем, поради разликата във възрастта — та те можеха да бъдат дядо и внук, но се разбираха отлично както в работата, така и в кръчмите на пристанището, където се заседяваха нощните птици без скрупули за класова принадлежност — от пияндетата, оставяни по милост, до господинчовците във вечерно облекло, измъкнали се от галапразниците в клуб „Социал“, за да хапнат пържено заешко с кокосово брашно. Лотарио Тугут ходеше там обикновено след последната телеграфна връзка и много пъти до съмнало пиеше ямайски пунш и свиреше на акордеон с безразсъдните моряци от антилските платноходи. Беше снажен и поприведен, със златиста брада и фригийска шапка13, която слагаше само вечер за излизане, и му липсваше само наниз звънчета, за да стане същински Дядо Коледа. Поне веднъж седмично завършваше вечерта о някоя нощна птичка, както той наричаше жените, които продаваха краткотрайна любов на моряците в един долнопробен хотел. Когато се запозна с Флорентино Ариса, първото, което стори с насладата на учител, бе да го посвети в тайните на своя рай. Подбираше му най-добрите според него нощни птички, пазареше се с тях за цената и начина и му предлагаше да плати вместо него. Обаче Флорентино Ариса не се съгласяваше: беше девствен и възнамеряваше да остане такъв, освен ако не бъде по любов.