Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Златистокафявите му очи блестяха под тъмните мигли, докато той изучаваше вдигнатото й нагоре лице.
— Да, госпожице Поумрой — тихо отвърна Гидиън. — Имате честната ми дума, колкото и да струва тя.
Хариет беше във възторг.
— Благодаря ви, сър. Камък ми падна от сърцето, уверявам ви. Все пак наистина искам да знам какво точно сте планирали?
— Трябва да имате търпение, госпожице Поумрой.
С няколко заключителни акорда музиката спря, което ужасно ядоса Хариет. Тя искаше още да поспори по въпроса.
— Милорд, вярвам, че мога да съм ви от голяма полза в това начинание — припряно заговори тя. — Познавам тези пещери по-добре от всеки друг и вашият човек от полицията несъмнено ще иска да обсъди с мен разположението на пещерите и проходите.
Гидиън я хвана подръка и я прекъсна със спокоен глас:
— Вярвам, че сега желаете да ме представите на леля си и на сестра си, госпожице Поумрой, нали?
— Така ли?
— Да. Мисля, че при дадените обстоятелства това се очаква от вас.
— Какви обстоятелства? — Хариет забеляза загрижения и очаквателен поглед на леля Ефи, която ги наблюдаваше от другия край на залата.
— Току-що танцувахме валс, госпожице Поумрой. Хората ще започнат да говорят.
— Глупости. Въобще не ме интересува какво ще говорят. Не можете да очерните репутацията ми само с един танц.
— Ще останете учудена колко лесно мога да съсипя репутацията на коя да е жена, госпожице Поумрой. Нека се опитаме да поправим нанесените щети, доколкото може, като ме представите на семейството си, както подобава.
Хариет простена.
— О, добре тогава. Но наистина бих предпочела да обсъдим плановете за залавяне на крадците.
Гидиън я дари с типичната си кратка усмивка.
— Да, сигурно предпочитате. Но както вече ви казах, трябва да ми се доверите изцяло по този въпрос.
На следващата сутрин Хариет се събуди малко преди изгрев слънце. Тя полежа в леглото си още малко, припомняйки си събитията от предната вечер. Леля Ефи беше едновременно и възхитена, и ужасена от факта, че я представят на печално известния виконт Сейнт Джъстин.
Но Ефи се справи със ситуацията с хладнокръвие, достойно за възхищение. Почти с нищо не издаде притеснението си.
Фелисити пък се държа както винаги — бе откровена и прагматична. Прие представянето му с обичайната си очарователна грациозност.
Гидиън усили ефекта от скандалното си поведение, като си тръгна от бала веднага щом се представи на Ефи и Фелисити.
В мига, в който се скри в нощта, претъпканата зала гръмна от оживени разговори. Хариет отлично съзнаваше, че бе фиксирана от поне няколко чифта любопитни очи.
На връщане в каретата Ефи не спря нито за миг да говори за случилото се.
— Местните хора са съвсем прави, като твърдят, че е странен и непредсказуем човек — повтори тя за хиляден път. — Само си представете, да поръча валс просто ей така, с една дума, и да избере точно теб, Хариет. Слава богу, че не избра Фелисити. Точно сега, преди да е отишла в Лондон, тя не може да си позволи такова нещо — да свързват името й с това на Сейнт Джъстин.
— Всъщност — обади се Фелисити, — даже съм му много благодарна. Сега, щом валсът вече е въведен в Ъпър Бидълтън, сигурно ще може да го танцуваме и на следващия бал. А сега той е последният вик на модата в Лондон, лельо Ефи. Ти самата ми го каза.
— Това няма нищо общо с въпроса — сопнато отвърна Ефи. — Убедена съм, че госпожа Стоун и останалите са съвсем прави. Този човек е опасен. Дори на външен вид изглежда опасен. И двете трябва да сте изключително внимателни с него, разбрахте ли?
Хариет се прозя.
— Какво чувам, лельо Ефи? Да не би най-сетне да си се загрижила и за моята репутация? Мислех, че ме смяташ в безопасност благодарение на напредналата ми възраст.
— Нещо ми подсказва, че нито една жена не е в безопасност в присъствието на този човек — мрачно обяви Ефи. — Госпожа Стоун го нарича звяр и вече почти не се съмнявам, че е права.
— Аз пък се чувствам в пълна безопасност с него — заяви Хариет. — Дори и когато танцувахме валс.
Но тя знаеше, че излъга леля си. В прегръдката на Гидиън съвсем не се бе чувствала в безопасност. Всъщност, точно обратното. И се бе наслаждавала от дън душа на всяка опасна тръпка, която бе преминала по гърба й, докато се въртяха в ритъма на валса.
Хариет знаеше, че няма да може да заспи отново, но беше прекалено рано и още никой в къщата нямаше да е станал. Тя отметна завивките си и стана от леглото. Щеше да се облече и да слезе в кухнята, за да си направи чай. Госпожа Стоун вероятно нямаше да е доволна от това. Тя твърдо вярваше, че дамите трябва да се държат на положение, но чак пък толкова… Хариет нямаше намерение да буди икономката толкова рано, а и бе способна да си направи чай и сама.