Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Искате ли да чуете един съвет от мен? — попита меко Тобиас.
— Съвет от вас? Не държа особено.
— Въпреки това ще ви кажа няколко мъдри думи, които би трябвало да следвате, ако желаете да продължите в избраната професия.
Макар и неохотно, Лавиния отдели поглед от мрачната улица и съсредоточи вниманието си върху своя спътник. Все пак той има повече опит от теб, напомни си тя.
— Какъв е съветът ви, сър?
— Никога повече не се разплаквайте, когато клиентът ви разказва тъжната си история. Това му внушава чувството, че ще му вярват, каквото и да разкаже. Моят опит показва, че клиентите често лъжат. Не е необходимо да ги окуражаваме да го правят, като се разчувстваме.
Лавиния го погледна втренчено.
— Нима твърдите, че мисис Доув ни е излъгала?
Тобиас вдигна рамене.
— Клиентите винаги лъжат. Ако желаете да упражнявате тази професия още известно време, съблюдавайте този факт.
Лавиния стисна ръце в юмруци.
— Убедена съм, че мисис Доув не е измислила историята си.
— Защо сте толкова сигурна?
Тя вирна брадичка.
— Имам непогрешим инстинкт.
Тобиас се засмя одобрително.
— Добре, вярвам ви.
Този човек продължава да ме вбесява, помисли си Лавиния.
— Позволете да допълня, сър, че някога родителите ми бяха способни месмеристи. И двамата умееха да лекуват. Асистирах им още като дете. След като починаха, известно време печелих прехраната си като лечителка. За да постигне желания успех в лечението, терапевтът трябва да умее да усеща пациентите си. Да се вживява в страданието им. Баща ми многократно ме е уверявал, че имам талант за подобни занимания.
— Виж ти! Не знаех, че партньорката ми е терапевт-месмерист. С какво съм заслужил тази чест?
Лавиния го дари с ледена усмивка.
— Радвам се, че това ви развеселява, сър, но то не променя нищо във факта, че вярвам в историята на мисис Доув. — Направи кратка пауза и заключи: — Всъщност на по-голямата част от нея.
Мъжът вдигна рамене.
— Признавам, че дамата не е измислила цялата история. Предполагам, че е достатъчно умна да знае, че разказът звучи много по-достоверно, когато смесваш факти с измислени детайли.
— Вие сте циничен, мистър Марч.
— В нашата професия това е извънредно полезно качество.
Лавиния събра вежди.
— Едно обаче е сигурно. Мисис Доув е обичала своя починал съпруг.
— Ако останете още известно време в този занаят, ще разберете, че всички клиенти лъжат, когато става въпрос за любов.
Каретата спря, преди Лавиния да е намерила отговор на забележката му. Тобиас отвори вратичката и слезе. В движенията му няма лекота, каза си за пореден път Лавиния. Слиза от каретата в позата на човек, който страда от болки. Ала когато се обърна да й помогне, лицето му беше безизразно.
Като усети силата на ръката му, по тялото й пробяга тръпка. Позволи му да я заведе в най-близкия вход, за да са на сухо, и се опита да пренебрегне вълнението си, като се направи, че се интересува от обстановката.
Хаф Крисчънт Лейн беше тясна, виеща се уличка, минаваща през ниско, сенчесто площадче, заобиколено от стари зидове. Вероятно тук никога не грее слънце, помисли си с трепет Лавиния. В мрачен ден като днешния мястото изглеждаше невероятно потискащо.
Тобиас почука на една врата. Скоро отвътре се чуха стъпки. След минута се появи възрастна икономка и огледа недоверчиво посетителя.
— Какво желаете? — попита високо тя и Тобиас веднага разбра, че недочува. Отстъпи крачка назад и отговори:
— Желая да говоря с мисис Воун.
— С кого? — извика икономката и сложи ръка зад ухото си.
— Искаме да говорим с дамата, която моделира восък — отговори този път Лавиния, подчертавайки всяка дума.
— Тогава трябва да си купите билети — заяви още по-високо икономката. — Мисис Воун не пуска никого да види работите й, ако не си е купил билет. Това е галерия, разбирате ли? Много хора я използват безсъвестно. Заявяват, че искат да поръчат нещо, но щом влязат вътре, разглеждат скулптурите и изчезват.
— Ние не сме тук, за да разгледаме восъчните скулптури. — Лавиния също повиши глас. — Искаме да обсъдим с нея друг въпрос.
— Чувала съм всякакви извинения. Вече не им вярвам. Никой не влиза вътре без билет.
— Е, добре, ще си купим билети. — Тобиас сложи няколко монети в ръката на икономката. — Това достатъчно ли е за два?
Възрастната жена поднесе монетите към очите си.